Кенеди хвърли поглед към президента и после отново се обърна към Инглънд:
— Твоите хора явно имат повече яснота от моите. Наистина ли мислят, че Израел е създал бомбардировач „стелт“?
— Не. Снощи попитах същото и всички експерти в един глас отвърнаха, че израелците нямат толкова пари.
— Може да не са им били нужни много пари — намеси се Уика.
— Как така? — попита президентът.
— Известни са с това, че често крадат онова, което им трябва. По този начин развиха и собствена ядрена програма. Ние проведохме всичките изследвания, изпитания, подобрения, а те дойдоха и на готово ни откраднаха информацията. Дори откраднаха от нас уран за създаването на първата си атомна бомба.
Президентът погледна към Кенеди.
— Вярно ли е?
— Боя се, че да. Случи се през шейсетте. Откраднаха около сто килограма високо обогатен уран.
— Съгласен съм, че е възможно — каза Инглънд, — но е малко вероятно. Имайте предвид, че атаката е станала посред бял ден. Моите хора от отдела за обработка на спътникови фотографии преровиха и прегледаха всички записи на всяко едно израелско летище. Особено внимание отделиха на базите в пустинята Негев. И въпреки всичко не откриха нищо. Всяко излитане на израелски самолет беше потвърдено и от други проследяващи източници. Струва ми се твърде наивно и неразумно да повярваме, че Израел тайно е разработил самолет за милиарди и в същото време го е използвал през деня.
— Значи си съгласен с теорията на Мич — каза Кенеди.
— Да.
Президентът отпи от кафето и попита:
— А съгласни ли сме всички, че планът на Мич ще проработи?
Един по един тримата съветници кимнаха утвърдително.
Аликзандър се обърна към Уика:
— А теб затруднява ли те да излъжеш ООН?
Лицето на Уика грейна и се развесели.
— Ако се боях да скрия истината в този клуб на патологични лъжци, какъв държавен секретар щях да съм тогава? Как каза, че го нарече Мич? Да създадем „алтернативна истина“?
— Да.
— Харесва ми. ООН вирее благодарение на алтернативната истина.
— Чудесно. — Президентът се обърна към Кенеди: — Какво става със срещата ти с иранския шеф на разузнаването?
— Уговорихме се принципно и сега уточняваме детайлите.
— Къде ще се срещнете?
— В Мосул. Там се срещахме преди.
Президентът отново погледна Уика.
— Има ли някакъв проблем с това?
— Държавният департамент официално не поддържа взаимоотношения с Иран, а неофициално — много слабо. Според мен там ще е най-добре.
Президентът погледна Кенеди и попита:
— Мич обади ли се?
Тя си погледна часовника.
— Скоро трябва да кацне в Тел Авив.
— Мислиш ли, че ще бъдат искрени с него? — попита я Уика.
Кенеди помисли секунда-две.
— Това вече няма значение — отговори тя. — Идеята на Мич страшно много ще им хареса най-вече защото ще им даде дипломатическо прикритие. Ще размъти водите достатъчно, за да даде повод на страните-членки на Съвета за сигурност на ООН да гласуват против, каквито и санкции да поиска Иран.
— Наистина ли смяташ, че няма да му кажат? — с изненадан тон я попита Аликзандър.
— Господин президент, те са много корави типове. Ако някой изобщо е в състояние да ги накара да се разприказват, това е Мич.
20.
Когато „Гълфстриймът“ кацна на международното летище „Бен Гурион“, към него веднага се доближи камион-цистерна. След като резервоарите на машината бяха заредени, пилотите придвижиха машината към един овехтял хангар, разположен далеч от главния пътнически терминал. Пилотите от ЦРУ внимателно прокараха самолета с размах на крилете двайсет и осем метра и половина през широките трийсет метра врати на хангара, след което изгасиха двигателите. Мич Рап надникна през илюминатора на левия борд и огледа мъжете, които се бяха събрали да го посрещнат. Приличаха на някакви персонажи от филм за Студената война, които се канеха да разменят заловени шпиони на Чекпойнт Чарли.
Той разкопча колана на креслото, стана и погледна Роб Ридли, който понечи също да се изправи.
— Стой си на мястото — каза му.
— Да бе, сигурно — отвърна шефът на близкоизточния отдел на ЦРУ и направи нов опит да стане.
Рап твърдо го спря като постави длан на рамото му и го побутна надолу.
— Сериозно ти говоря.
— Ама досега седях, цели дванайсет часа — оплака се приятелят му. — Да не си се побъркал? Трябва да се разтъпча, да раздвижа краката си.
— Ако слезеш от самолета, може да се наложи да ти счупя краката. Затова остани на мястото си, докато не ти кажа да слезеш.