Ашани сърбаше обяда си през сламка, когато вторият му заместник влезе с кутия шоколадови бонбони и притеснена физиономия. Той се наведе над него, за да не ги чуят другите и прошепна:
— Имаме проблеми.
Ашани познаваше Фируз Мехрала Джалали от шестнайсет години. Този човек нямаше навика да преувеличава. По изражението на лицето му шефът на иранското разузнаване разбра, че проблемът е вътрешен. Ашани бавно вдигна длани от скута си и махна на останалите в стаята да излязат. Четирима души мигом се изнизаха през вратата, но жена му не помръдна от мястото си. Ашани стисна зъби и с рязко движение на главата й посочи вратата. Жена му разочаровано поклати глава и излезе.
Джалали взе един стол и седна до ръба на леглото.
— Провериха ли стаята ти? — попита го той.
Ашани кимна. Тъжната истина беше, че заместникът му беше по-загрижен от подслушване от конкурентна иранска служба, отколкото от чуждо разузнаване.
— Онзи некадърник — продължи Джалали с отвращение — се е разкомандвал и раздава заповеди напред-назад, сякаш той е главният.
Ашани кимна. Приятелят му говореше за нахалния Мухтар. Неперсийският му произход не се нравеше нито на Джалали, нито на още много други хора.
— Аматула ни нареди да му оказваме всякаква помощ и съдействие. Тоя планира сериозни акции срещу израелците и американците. Такива, които ще ги накарат да отвърнат на удара. Но и това не е най-лошото. Нашият безстрашен президент излезе с нова безумна идея. — Джалали допря показалец до слепоочието си и го завъртя неколкократно — универсалният жест за побъркан човек. — Иска да измислим как да потопим един от нашите танкери в Ормузкия проток.
Ашани се опули от изненада.
— Да, и аз така реагирах. Иска да натопим за това американците. Смята, че така всички ще ни повярват и Щатите ще изпаднат в още по-голяма изолация.
Ашани погледна предпазливо към вратата и тихо изграчи с дрезгавия си глас:
— Не говориш сериозно.
— Напротив. Казва, че така цените на петрола щели да се вдигнат до върха, което ще повиши приходите ни в хазната. Но най-силният му аргумент е, че това още повече ще затвърди убеждението, че американците са разпалили война срещу нас.
Кръвта на Ашани кипна. Той си спомни за глупавия план на Аматула миналата пролет да отвлекат няколко британски моряци и морски пехотинци. Идеята беше да се създаде напрежение, след като няколко високопоставени ирански държавни служители избягаха на Запад. И докато Аматула и досега вярваше, че инцидентът е подействал много добре на народа им, той изобщо не осъзнаваше каква вреда е нанесъл той на страната в международен план. Пред очите на света той се показа като бандит и долнопробен лъжец. Британците, с помощта на американците, представиха категорични доказателства, че моряците и пехотинците са били отвлечени в иракски териториални води, а не в ирански. Аматула обяви доказателствата за фалшифицирани и искаше да се обърне към Съвета за сигурност на ООН, но аятолах Наджар се намеси в последния момент и убеди Аматула да освободи пленниците. Големият демагог и пропагандист тогава организира цяла церемония по предаването им, на която заяви, че прави дар на британския народ.
Ашани знаеше какво да направи. Трябваше да придърпа настрана Наджар и да се опита поне на него да му вдъхне малко разум преди да се е стигнало до възмездието на американците и израелците. Той отново хвърли поглед към вратата и прошепна на Джалали:
— Изкарай ме оттук.
22.
Директорът на ЦРУ погледна замислено през силно затъмненото стъкло на прозореца на бронирания Шевролет Събърбан. Сградите, пешеходците и оголените дървета пробягваха пред нея като пуснат на бързо превъртане филм. Тя едвам се държеше на крака, а беше само четири следобед. Колите на усилената й лична охрана си пробиваха път през вече натоварения уличен трафик, за да я закарат в Държавния департамент. Държавният секретар Уика беше поискала да се срещне неофициално с нея, за да й помогне да се подготви за речта си в ООН. Кенеди за първи път участваше в подобно нещо. Пресилено би било да се каже, че предишният държавен секретар не харесваше ЦРУ, по-скоро другите го пазеха да не влиза в тесни контакти с Ленгли. Което не беше необичайно. Дори само споменаването на ЦРУ караше някои хора да се изнервят, да не говорим за контакти с представители на Управлението. Държаха се така, сякаш пред тях беше заразно болен. Печално известната американска разузнавателна агенция често беше изкарвана като образа на злото. На Кенеди й се беше налагало да се разправя с политици, които открито мразеха ЦРУ, като някои от тях стигаха до там да й казват, че Управлението трябва да се разпусне, а всичките му служители да бъдат тикнати зад решетките. Айрини подминаваше тези случаи на нападки на крайно левите, които си въобразяваха, че на света ще настъпи мир и благодат, ако Америка започне да играе чисто.