Дърдоренето продължи, като всеки следващ съветник на Аматула се стараеше да надскочи в обещанията и заканите преждеговорящия. Търпението на Мухтар беше на изчерпване. Аллах със сигурност му беше отредил по-различна съдба. Защо иначе би го оставил жив след ужасната атака срещу ядрения комплекс? Изкара първия ден в болницата, натъпкан с болкоуспокояващи. Дробовете още го боляха от кашлицата. Когато Аматула изпрати да го повикат, той охотно се съгласи да се махне от болницата и да се отърве от досадните изследвания и човъркания на лекарите и сестрите. Ако знаеше обаче, че съвещанието ще протече по този начин, би предпочел да си остане в леглото.
Генерал-майор Дадрес, главнокомандващият въоръжените сили, се отрече от думите си, че само да даде заповед, неговата брегова артилерия ще потопи цялата американска армада в Залива. Сега твърдеше, че макар и да причини големи жертви на Съединените щати, подобен агресивен ход би се счел за обявяване на война и би повлякъл след себе си сериозен отпор.
— А това, което те ни причиниха, как го наричаш? — попита го Аматула с полуусмивка. — То не е ли обявяване на война? Да си седим и да оставим нападението им безнаказано, така ли?
— Не, разбира се — отвърна генерал Дадрес, стремейки се да прозвучи трезво и разумно. — Но действията ни трябва да са адекватни и пропорционални.
Мухтар отметна глава назад и изръмжа недоволно. Аматула и съветниците му се обърнаха към него, за да видят какво беше ядосало грубоватия лидер на „Хизбула“.
— Какво има? — попита ги Аматула, леко развеселен от случилото се.
— Слушам и не вярвам на ушите си — отвърна Мухтар без изобщо да направи усилие да скрие недоволството и отвращението си от болшинството присъстващи. — Адекватно, пропорционално… дрън-дрън. Във войната няма равни пропорции. Бяхме нападнати от Израел и Америка без да сме им давали повод. Правехме точно това, което и Израел, но преди тридесет години, когато създаде свои ядрени оръжия в противоречие с резолюциите на ООН и Международната агенция за атомна енергия. Тъкмо затова и те имат най-малкото право да постъпват така с нас.
На вратата се почука и след миг влезе Азад Ашани. Министърът на разузнаването огледа масата и събралите се около нея. Накрая спря очите си върху Аматула и каза:
— Извинете, че не можах да дойда по-рано.
— Казаха ми, че си в болницата.
Ашани се хвана за опора за един от празните столове.
— Лекарите обичат да се презастраховат.
Аматула изгледа подозрително с присвити очи Ашани, след което се обърна към генерал Дадрес:
— Докъде бяхме стигнали?
— Мисля, че трябва да попитаме нашия ливански приятел какво да правим.
Мухтар си отбеляза факта, че генерала намеси в разговора втората му родина. Изкуши се да му зададе въпроса колко души е изгубил той в битката срещу Америка и Израел, но размисли.
— Ти ще ги удариш — каза той със спокоен и равен тон. — Идеята — обърна се към Аматула и продължи: — да потопим един от нашите танкери и да обвиним американците е добра, но ми се струва, че трябва да минем един ход по-напред. Ще потопите танкера и веднага ще насъскате новите, закупени от Русия, подводници да издебнат техните самолетоносачи и да ги потопят.
— Ако докоснем с пръст и един техен самолетоносач — реагира шокиран Дадрес — те ще пратят на дъното целия ни флот.
— Ами да го пратят. То пък един флот.