Докато колоната прекосяваше Тигър по моста, Стилуел вкара в час Рап за последните събития около Масуд:
— Тази къща се опитва да я вземе от три години.
— Защо точно нея?
— Разположена е на източния бряг на реката. Там има повече земя и насилието е по-малко. Освен това е по-близо до иранската граница, което не знам защо, но е много важно за него. — Стилуел посочи на север. — Виждаш ли ей онова парче земя до другия мост, с дърветата? Прилича на парк, нали?
— Да.
— Това е новото му имение. Преди е принадлежало на един от братовчедите на Саддам. Той е държал монопола върху производството на текстил в Северен Ирак. С помощта на Саддам е използвал хората като роби да работят във фабриките му. Предполагам, че е печелел доста добре.
— Успяхме ли да го уцелим с някоя бомба по главата?
— Не. Отпътува за Йордания седмица преди началото на войната. Явно се е надявал, че ще може да се върне. Преди няколко месеца окончателно загуби надежда и продаде имота на Масуд.
Минаха на другия бряг и завиха на север. Километър и половина по-късно свиха по един тих път и след като изминаха няколкостотин метра по него, стигнаха до масивна стоманена порта с пазачи отпред. Те познаха Стилуел, усмихнаха се и му помахаха. После дадоха сигнал и високата три метра и половина стоманена порта се разтвори.
— Няма ли да ни претърсят? — попита Рап.
— С Масуд сме близки и те ми имат доверие.
Докато караха по трилентовата вътрешна алея, Рап за първи път зърна къщата. Беше впечатляваща.
— Когато бях миналата година тук, не си спомням да беше толкова заможен. Да не би да участва и в друг бизнес освен търговията с авточасти втора употреба? — с подозрение попита Рап.
— Може и да участва в някои неща.
— Например?
— Оръжие.
— С оръжие ли търгува?
— По-скоро финансира. Посредничи при сключването на сделките.
— Нещо друго?
— Братовчедът на Саддам… онзи, от когото купи къщата.
— Да.
— Той купи и бизнесът му.
— И определено на много изгодна цена.
Стилуел спря пред масивния портал на фасадата.
— Тези сунити от години мамеха и се подиграваха с хората. По никакъв начин не им симпатизирам или съчувствам.
Рап слезе от колата и къщата и паркинга отпред се разстлаха пред него в пълния си размер. Да, Масуд Махабад със сигурност се беше уредил много добре.
— Мич — поздрави го Масуд от една пътека, покрита с чакъл, която сякаш водеше към градина, парк или нещо подобно. Масуд беше висок метър и седемдесет и тежеше над деветдесет килограма. Косата му беше почти цялата сива, а той самият беше превалил шейсетте. Облечен беше в риза с къс ръкав. Рап тръгна към него.
— Благодаря, че измина толкова път, за да ме видиш — добави Масуд на перфектен английски и протегна ръка за поздрав.
— Ако знаех, че си се преместил да живееш на толкова красиво място, щях да планирам да поостана по-дълго.
— Винаги си добре дошъл тук и можеш да останеш колкото поискаш. — Масуд стисна дланта на Рап и топло се усмихна. — Не мога да изразя благодарността си към теб и към страната ти за това, което направихте за кюрдския народ.
— Аз също не мога да изразя благодарността си за твоята лоялност и подкрепа.
— Удоволствието е взаимно. — Масуд погледна над рамото на Рап. — Здрасти, Роб. Как си, приятелю?
— Благодаря, добре, Масуд. А ти и семейството ти как сте?
— Добре. Благодаря ти, че попита. Макар че всеки път, когато този тип се появи, се налага да заключвам дъщерите си. Направо са луди по него.
Ридли също се здрависа с Масуд.
— Мога да наредя да го кастрират, ако искаш.
— А, кастрация. — Масуд сърдечно се засмя. — Би било чудесно.
След като смехът утихна, Рап запозна Дюмонд с останалите, след което Масуд ги разведе из къщата. На няколко пъти се спираше, за да им показва шедьоври на изкуството, които беше купил, както и такива, с които се надяваше да се сдобие. Домът приличаше повече на малък палат отколкото на къща. Вътрешните стени бяха направени от варовикови блокове, а над левия край на обширния коридор-антре доминираше голямо стълбище с черни железни перила. Стените бяха покрити с антични гоблени и картини. Групата стигна до верандата точно на време, за да наблюдава красивия залез. Целият град Мосул се разгърна пред краката им заедно със сенките на спускащата се вечер.