От вътрешността на къщата навън бяха изнесени и подредени мебели, до които чакаха в готовност двама прислужници. На масата бяха сервирани питиета и ордьоври. Всички насядаха и Масуд лично мина до всеки от гостите, за да му предложи пура от кутията си. Когато слънцето се скри зад хоризонта на запад, на верандата изнесоха лампи. След като всички си запалиха пури, Масуд се настани в огромното си комфортно кресло и погледна към Рап с дяволита усмивка.
— Предполагам си наясно за ненавистта ми към Аматула.
— Да — отвърна Рап.
— И знаеш, че нищо не би ме зарадвало така, както шансът да го видя унижен.
— Ставаме двама.
— Което означава, че на драго сърце ще ти помогна с каквото мога. Разкажи ми по-подробно за плановете си.
Рап остави на масата чашата с уиски и протяжно дръпна от пурата „Монтекристо“.
— Искам да обмислиш всичко много добре. Може да стане опасно.
Масуд изръмжа с презрение към задочния противник и поклати глава.
— Не се боя нито от иранското правителство, нито от страхливците от бригадите „Бадр“.
— Много добре познаваш историята им и си наясно, че те не се колебаят много-много да ликвидират враговете си.
— Аз пък няма да се побоя да им дам заслуженото. Ако това, което ми каза Стан, е вярно, — Масуд посочи към Стилуел — и сега ти се е удала възможността сериозно да натриеш носа на оня негодник, да го изобличиш в поредната му лъжа, тогава и аз искам да участвам.
— А НМИ? Трябва ли да го съгласуваш с тях?
— Мога да говоря с тях, но няма да го направя. Виж, с МЕК ще разговарям. Ако не греша, те ще са ни от по-голяма полза за твоя план и повече може да им се вярва.
— Съгласен съм.
— Ще подкрепим всякакви действия, насочени към разклащането на правителството на Аматула.
— А за награда какво ще искате?
Масуд погледна неловко и се намести в креслото си.
— Досега бяхте много добри с нас.
— И вие с нас.
— Бихте могли да ми помогнете с някои неща, но не искам да измествам акцента сега. С вас сме съюзници и преследваме едни и същи цели. И ние, и вие ще имаме изгода от това.
— Вярно е.
— А сега ми обясни какъв е планът ти. С нетърпение чакам да чуя подробностите.
Рап вдигна чашата си за тост и каза:
— Ето какво ще направим.
26.
Ашани погледна часовника си. Ако шофьорът му се справеше с натоварения трафик, щяха да стигнат на време. Министърът на разузнаването отвори малко шишенце успокоителни, които му беше дал лекарят и глътна няколко хапчета наведнъж. В интервала между заседанията на Съвета той се бе върнал в кабинета си в Министерството на разузнаването и беше уточнил детайлите. Срещата му с Кенеди трябваше да се състои следобеда на следващия ден в Мосул. Там се бяха срещнали за първи път. Всички освен него бяха настръхнали от напрежение. Дали спокойствието му не се дължеше на хапчетата? Шефът на охраната му не се радваше много на цялата тази прибързаност и припряност и настояваше да му дадат повече време да проучи терена. Това не изненада Ашани — хората от охраната по принуда бяха параноици. Наложи се спокойно да им обясни, че не е хубаво да се месят, защото американците най-малко биха искали точно в този момент да възникнат усложнения.
Шефът на охраната, Рахад Техрани, отвърна, че го притесняват не американците, а Муджахедин-е-Халк. Предния ден комуникациите в северните провинции значително зачестили и оттам постъпили съобщения, че имало прояви на гражданско неподчинение. Ашани не придаде голямо значение на това и го отдаде на кюрдите, които са се възползвали от удобния момент, за да всеят безредици. Той увери Техрани, че може да бъде спокоен, но вътре в себе си изпитваше известни съмнения. С всяка следваща криза хората в северните провинции на Иран ставаха все по-дръзки. А точно сега последното, което им трябваше, бяха масови бунтове и въстания.
Колкото повече наближаваха президентския дворец, тълпите от пешеходци и автобуси ставаха все по-гъсти. Аматула беше пратил пропагандистите си из страната, за да разпалят и организират антиамериканска демонстрация. Отменени бяха часовете в училищата и лекциите в университетите. Властите бяха осигурили безплатен транспорт. Цялото множество се беше насочило към старото американско посолство. Макар и американците да си бяха заминали оттам преди повече от четвърт век, Аматула и другите революционни водачи още използваха сградата като сборен пункт и място за изнасяне на своите речи срещу Големия Сатана. Стигнаха до портала на Президентския дворец и влязоха вътре в изобилстващия от зеленина двор. Ашани нямаше желание да вижда за втори път за деня Аматула, но от опит знаеше, че молбата от страна на президента беше равносилна на заповед.