Докато размишляваше и се движеха из прашния древен Мосул, Рап стигна до извода, че всички тези изпитания бяха като детска игра в сравнение с това място. Близо двумилионния Мосул даваше доста ярка представа за съществуващото разделение тук. Снощи Ридли се беше върнал в базата, за да се свърже с Ленгли по защитен канал и да участва в подготовката за пристигането на Кенеди. В това време Рап и Стилуел отидоха да проверят тайната къща и квартала, в които щеше да се състои срещата между директора на ЦРУ и иранския й колега. Той и Стилуел бяха изминали пеша пътя от улица „Нинауа“ до река Тигър и после завили юг по улица „Амир Зайо“, където се намираше къщата. Придружаваха ги четирима от бодигардовете — двама отпред и двама отзад, които вървяха на разстояние една пресечка. Разузнавателния оглед отне час и макар и Рап да не стана свидетел на насилие, всичко наоколо говореше за това. Сградите бяха надупчени от куршуми и шрапнели. Няколко бяха обгорени и полуразрушени от експлозии. Около залата на съда имаше засилено полицейско присъствие дори и вечерта, когато тя беше затворена. Главните улици бяха претъпкани с оранжево-бели таксита и стари коли японско производство.
Внезапно пристигна колона от американски бронирани машини „Страйкър“. Заради осемколесните бойни машини движението съвсем спря, а стъклата на околните прозорци издрънчаха. Рап с интерес наблюдаваше ставащото. Някои се спряха да позяпат, докато други мигом се изпариха по страничните улички и дюкяни. Напрежението беше осезаемо. Половината от иракчаните искаха армията на нашествениците да си замине, докато другата половина отчаяно се надяваха американците да останат и да предотвратят пълномащабна гражданска война в страната. Рап го обзе лошо предчувствие. Предчувствие за наближаващ ураган, който той не беше в състояние да възпре. Невъзможността ясно да определиш кой е враг и представлява заплаха и кой не е усложняваше още повече ситуацията и причиняваше огромен стрес. Почти невъзможно беше и да държиш под око всичките играчи, а дори и американците да съумяваха по някакъв начин да го правят, нямаше гаранция, че в разгара на битка някой от местните няма да застане на страната на противника.
Стилуел беше един от вдъхващите увереност фактори. Този човек си вършеше работата перфектно. Обезопасената къща се намираше точно от другата страна на улицата срещу мястото, където щяха да проведат срещата. Тя щеше да стане в едно от интернет кафетата на Стилуел, където той се срещаше с информаторите. Собственикът на кафето беше братовчед на един от неговите бодигардове. Стилуел му плащаше допълнително хиляда долара на месец, за да може да разполага с мястото, когато му се наложи. Апартаментът на втория етаж на къщата от другата страна на кафето беше напълнен с различни провизии. Тук имаше военни сгъваеми легла, военни порциони и доста бойна екипировка и оръжие в случай, че попаднат под обсада. Арсеналът включваше гранатомет, половин дузина автомати M-4, 45-калиброви пистолети Глок, голяма далекобойна снайперска пушка Барет 50-и калибър, две картечници M249 и сандък с ръчни осколочни гранати M67. Освен това тук бяха складирани бронирани жилетки, комплект за оказване на помощ на ранени, свързочно оборудване и купчина със стари вестници и списания. Цялото това съкровище беше защитено с армирана стоманена врата с три дебели брави-резета. На прозорците бяха сложени решетки, а на стълбището, улицата и във вътрешността на апартамента бяха монтирани миниатюрни камери. Стилуел беше оборудвал всичките си четири тайни обезопасени скривалища по същия начин и чрез камерите можеше да ги наблюдава по интернет.
Предната вечер Рап заспа към единайсет часа вечерта. Преди това залости вратата и остави до себе си зареден 45-калибровия Глок. Малко преди два през нощта се разсъни от звука на изстрели. Лежа буден повече от час и тъкмо когато отново се унесе, отекнаха нови изстрели. Този път се стреляше по-близо. Стилуел захърка като банциг и на Рап не му остана друго освен да лежи със затворени очи и да премисли отново всичко, което му предстоеше да провери на следващия ден. Най-накрая, вече към изгрев-слънце, успя да заспи, но само за да го разтърси силна експлозия. Рап запали лампата и погледна към Стилуел, който сънено потърка очи.
— Близо беше — каза Рап.
— Не се тревожи — промърмори Стилуел. — Тези бяха наши. — После той се обърна на другата страна и няма и минута след това отново захърка.