Ашани остави меда и се изправи. Един едър мъж с автомат влезе в залата преди Кенеди, огледа, отмести се настрани и направи жест на директора на ЦРУ, че може да влезе. Кенеди прекрачи прага на кафето и свали големите си черни очила.
Ашани се беше срещал лично с директора на ЦРУ два пъти досега. Според нейното досие, с което той разполагаше, тя беше на четирийсет и шест години, най-младият ръководител на американската шпионска централа и първата жена начело на организацията. Имаше докторска степен по арабистика и живееше разведена с един син на възраст около десет години. Ашани знаеше за тази малко известна подробност, защото преди няколко години Мухтар и неговите животни от „Хизбула“ се бяха обърнали към него с предложение да отвлекат момчето. Азад тогава реагира много остро и отказа дори да разгледа възможността за подобна операция.
— Директор Кенеди, приятно ми е да ви видя отново — поздрави Ашани и протегна ръка.
Кенеди се усмихна.
— Иска ми се срещата ни да беше при други обстоятелства, министър Ашани.
— Моля, казвайте ми Азад.
— Само ако вие се обръщате към мен с Айрини.
— Разбира се. Седнете, моля — той махна към стола срещу него. — Да ви поръчам ли нещо за пиене?
— Малко чай няма да откажа. — Кенеди придърпа стола и седна. Ашани погледна шефа на личната си охрана и му кимна към бара, а после отново седна на мястото си. Изгледа лицето й няколко секунди. Стори му се спокойна и уравновесена. Или умееше много добре да се справя със стреса, или беше много добра актриса. Заради липсата на бръчки около очите й предположи, че е първото.
— Не е необходимо да носите хиджаб заради мен — каза той.
— Не ми пречи — отвърна Кенеди. — Като момиче носех такъв.
— Живяла сте в чужбина? — Ашани се престори на изненадан, макар и тази подробност от биографията й да не беше тайна за него.
— Да, в Кайро, Дамаск, после в Бейрут.
Ашани кимна и продължи с преструвките.
— Но… сигурна съм, че знаете за Бейрут.
— Какво за Бейрут? — попита я той с наивна физиономия.
— Не съм дошла тук да отварям стари рани, но смятам, че е много важно да сме искрени един към друг, ако искаме да намерим решение на създалата се бъркотия.
Ашани се поколеба, след което отговори:
— Съгласен съм.
— Тогава ми е трудно да повярвам, че като министър на иранското разузнаване вие не знаете, че баща ми загина при атентата срещу американското посолство в Бейрут през 1983 година. — Кенеди се изкуши да добави, че атентатът беше извършен от „Хизбула“ и финансиран от Иран, но нямаше нужда да казва очевидното. Ашани много добре знаеше кой беше виновен за зверския терористичен акт и също толкова добре знаеше, че и Кенеди знае.
Азад отпи от чая и тихо и съчувствено каза:
— Съжалявам за баща ви. Аз не съм привърженик на всичкото това насилие. Прекалено много невинни хора изгубиха живота си.
Човекът на Ашани поднесе на Кенеди пареща чаша чай и се оттегли. Кенеди взе чашата в двете си длани и добави:
— Ужасно много загинаха.
— В моята страна мнозина си задават въпроса наистина ли са такъв злодей Съединените щати — продължи иранският шеф на разузнаването, като в същото време допря длани до масата и се наведе напред към Кенеди. — Вие на практика ни отървахте от Саддам и от талибаните. Както много добре ви е известно, шиитите и сунитите не се обичат много. Ние спираме да се бием един с друг, само когато някой като вас застане на пътя ни.
— Колкото и тъжно да е това, е вярно.
Настъпи неловко мълчание.
— Изправени сме пред ситуация, която, боя се, може да излезе от контрол — накрая изрече Ашани. — В правителството ни има хора, които искат кървава разплата за разрушението в Исфахан. Персийската ни чест и гордост го изисква.
— Гордостта може да изиграе много лоша шега.
— Да, права сте, но се боя, че сред колегите ми не са много онези, които споделят това мнение. Те искат някой да си плати за нанесената обида.
— Тогава да насочат усилията си срещу бунтовниците и да оставят нас и Израел на мира. Или се боят да си признаят, че имат вътрешен проблем?
— Не съм дошъл тук, за да обсъждам вътрешните работи на моето правителство — отвърна Ашани с малко по-сериозен тон. — Дойдох да ви изслушам и заедно да намерим решение на проблема.
Кенеди отпи от чая.
— Президентът Аликзандър умува дали да не установи ограничени дипломатически отношения с вас.