— Интересно. И каква ще е ползата за моето правителство?
— Имате двайсет-трийсет процента инфлация. Внасяте четирийсет процента от петрола си, макар че разполагате с вторите по големина след Саудитска Арабия петролни запаси. Икономиката ви е пред срив. Изправени сте пред надигащи се вътрешни размирици и най-вероятно както преди те ще бъдат смазани в кръв от религиозните екстремисти. Макар че този път успехът им не е толкова сигурен. — Кенеди спря, за да даде възможност на Ашани да оспори думите й. Той обаче се въздържа и тя продължи: — Ако откликнете на подадената от нас ръка и се съгласите, че е дошло време за двете ни страни да погребат старата вражда и да договорят траен мир, основаващ се на взаимно уважение както към Исляма, така и към свободата, ще издигнем взаимоотношенията си на ниво, което ще стимулира американските инвестиции в Иран.
— Мнозина мои сънародници вярват, че вие стоите зад разрушението на комплекса в Исфахан.
Кенеди го погледна в очите.
— Давам ви думата си: ние нямаме нищо общо с инцидента.
— Вероятно е така. Казвам ви само, че хардлайнерите ще искат нещо по-конкретно, отколкото обещанията американските банки да инвестират в страната ни.
— Американските финансови институции ще следват официалната политика на американското правителство. Затова и президентът е готов да ви предложи заем от един милиард долара, гарантиран от държавата.
Ашани реагира изненадан.
— Каква е целта?
— Парите трябва да бъдат изразходвани за построяването на нови рафинерии. Заемите ще бъдат освободени от лихви за първите три години, а след това лихвата ще бъде фиксирана на пет процента.
— Парите трябва да отидат за рафинерии?
— Президентът смята, че само така ще получи съгласието и подкрепата на Конгреса за отпускането им.
— Искате от нас да се откажем от ядрената си програма ли?
— Не. — Кенеди поклати глава. — Не публично.
— Но тайно — да.
— Би било добре.
— Ще трябва да се съобразим и с онези членове на правителството, които са обсебени от мисълта да станем ядрена сила.
Кенеди се наведе към него и прошепна:
— Икономиката ви е на път да се срине. На прага сте на нова революция, само че този път вие ще бъдете свалените от власт. Предлагаме ви възможност да избегнете най-лошото.
Ашани се почеса по брадата, замисли се и погледна към прашната външна врата на кафето. Макар оттук полезрението му да беше ограничено, той наброи петима души, екипирани, въоръжени и нащрек. Техеран можеше да заприлича на това място до година-две, ако не успееха да стабилизират иранската икономика. Едно нещо го безпокоеше обаче. Ашани погледна в очите Кенеди и попита:
— Защо?
— Защо какво?
— Защо ни предлагате помощ?
Кенеди кимна. Въпреки сравнително либералните виждания на Ашани, не можеше да се преодолее лесно факта, че той беше прекарал целия си съзнателен живот в страната, която обвиняваше Америка буквално за всяко зло на планетата.
— Защото смятаме, че хората като вас, Азад, не са малко. Порядъчни хора, които искат да сложат край на ненавистта и насилието. Кой знае кой ще дойде на власт след една втора революция. Каква е гаранцията, че няма да са по-големи фундаменталисти и няма да мразят повече Запада от сегашното правителство? Горчивият опит ни е показал, че икономическата нестабилност в Близкия Изток само благоприятства религиозните фанатици, проповядващи омраза. Искаме да възкресим персийската нация и персийската гордост. Искаме да вземете в ръце съдбата си. Искаме да видим прогреса ви в науката и здравеопазването. Искаме да ви видим благополучни и преуспели. Ако не за друго, то най-малкото за да престанете да ни обвинявате за всеки ваш провал.
По лицето на Ашани се изписа силно напрежение и концентрация. Всичко, което Кенеди каза дотук, беше самата истина. Но да убедиш в правотата й хората, чиято власт се крепеше на омразата към Америка, щеше да е неимоверно трудно.
Кенеди се досещаше какво си мислеше шефът на иранското разузнаване.
— Знам, че е рисковано. Затова аз съм тук, а не държавният секретар Уика. Президентът изпрати мен, защото ви познава и защото съм доказала, че двете ни страни могат да си сътрудничат добре.
— Всичко това е вярно, но подобна крачка ще е прекалено голяма за нас.
— Каква алтернатива имате, Азад? — Кенеди посочи с ръка улицата отвън. — Това ли искате? Коли-бомби и вражди между религиозни фракции, отвличания и непрекъснати кръвопролития? И двамата знаем, че страната ви е по-близо до тази апокалиптична картина, отколкото моллите биха признали.
Със сведени очи Ашани бавно кимна.