— Това място е тотално откачено — промърмори си Рап.
Прекалено много безконтролно оръжие имаше. Подсъзнателно той докосна с длан четирийсет и петкалибровия пистолет Глок 21 на левия му хълбок. Под широката сива риза той носеше бронежилетка с трислойна защита и малка керамична плоча, предпазваща сърцето му. Глокът беше прибран в кобур, закачен на колана заедно с два резервни пълнителя. За миг Рап остави улицата и насочи вниманието си към арсенала на Стилуел, струпан в другия край на стаята. На пода беше поставен черен куфар от композитна пластмаса с две закопчалки.
Рап се приближи до него, коленичи и отвори закопчалките. Вдигна капака и отвътре се показа 5,56-милиметров автомат със заглушител, още един 45-калибров Глок 17 със заглушител. Оръжията бяха поставени в специални вдлъбнати форми от пореста пяна. Автоматът M-4 беше модифициран в „Сейбър Дифенс“. Моделът беше специално изработен от Масад Аюб, на две разглобяеми части. Рап сглоби оръжието за секунди, завинти заглушителя на края на цевта и постави в гнездото трийсетзарядния пълнител. Провери дали е вдигнат предпазителя, след което вкара един от патроните калибър .223 в цевта, грабна два резервни пълнителя и се върна до прозореца.
— Обади се в базата и им кажи да съберат групата за бързо реагиране и да е при портала с включени двигатели и заредени оръжия, готова да тръгне всеки момент — каза той на Стилуел.
— Дадено.
Рап стисна ръкохватката на автомата и погледна часовника си. Беше 11.17. Той отново огледа улицата и всичката огнева мощ, събрана там. Не можеше да се отърси от предчувствието, че нещо не беше наред. Един погрешен ход от която и да е от групите и Кенеди с охраната й щяха да се озоват по средата на кръстосан огън. Гласът на Айрини продължаваше да звучи по тонколоните зад Рап. Когато към групата се присъедини още един полицейски пикап, Рап присви очи. В пикапа имаше осем души, всичките униформени и с черни маски. Те се изсипаха от колата и на двойки се разпръснаха към всеки от ъглите на кръстовището. Рап отново изруга и реши, че е време за действие.
— Мак — обади се той по радиостанцията. — Мисля, че е време да приключваме пазарлъка и да я връщаме в базата.
— Съгласен.
— Добре, нека хората ти се приготвят да потеглят. Ашани ще излезе първи. Изчакай го, изведи я и я закрий с тялото си.
— Искаш да отида и да й кажа, че трябва да свършва ли?
— Точно така. Само й прошепни в ухото, че е възникнал спешен случай. Те и така вече разчупиха леда. Следващия път ако искат да се срещнат в Женева. Там няма да се налага да се занимаваме с въоръжени до зъби откачалки.
— Прието.
Рап премести погледа си от външната врата на кафето към членовете от милицията, а после и към полицаите в другия край на улицата. Плъзгащата се стъклена врата вече беше отворена. Той отстъпи крачка назад, за да не стърчи цевта отвън и вдигна автомата. Прицели се с мерника Л-3 Еотек и центрира червената точка върху главата на картечаря. Разстоянието не беше повече от четирийсет метра. Лесен изстрел. Премести мерника върху следващия картечар и тихо прошепна: „Мирувайте, момчета. След няколко минути всичко ще свърши.“
Някой, който явно беше офицер, се приближи до двамата зад картечниците и започна да вика нещо и да размахва ръце в различни посоки. След миг полицаите обърнаха картечниците в противоположни посоки. Рап наведе автомата и леко отпусна мускулите на тялото си.
35.
Айрини Кенеди стоеше в залата на кафето и наблюдаваше Ридли и министър Ашани, които бяха отвън, от другата страна на улицата. Двамата погледнаха към нея преди да се качат в колата. Срещата затвърди убеждението на Кенеди, че иранският министър на разузнаването беше човек, с когото можеше да се работи. Човек, на когото може би дори би се доверила. Айрини се усмихна приятелски на Ашани, когато той й махна за довиждане и също му махна в отговор. Можеше да си говори с него с часове. Толкова много неща трябваше да се обсъдят. Относително кратката среща отново показа, че е дошло време да заровят томахавката във взаимоотношенията с Иран. Особено ако във властта имаше повече хора като Ашани.
Останалите мъже се натъпкаха в другите два седана и кортежът даде газ напред. Кенеди си сложи слънчевите очила и в същото време се замисли какво да прави с Рап. Познаваше Мич от двайсет и една годишната му възраст, когато той беше обещаващ играч по лакрос в университета в Сиракюз. Тя го беше вербувала, участвала в обучението му и беше негов пряк началник през преобладаващата част от кариерата му. Рап беше превъзходен боец още от първия ден. Езиците му се отдаваха лесно заедно с характерните обичаи и традиции, специфични за всеки град. Имаше уникалната способност да прекарва дълго време зад граница на тайни мисии в чужбина. Неведнъж Кенеди неволно си беше задавала въпроса дали той още е жив, след като бяха минали цели месеци без да получи от него вест.