Рап обаче винаги успяваше да се върне. И с всяка следваща успешно изпълнена мисия той ставаше все по-нетърпим към началниците си. Все повече се дразнеше от царящата чиновническа бюрокрация в коридорите на ЦРУ. С годините зачестиха и случаите на неподчинение. Наставникът и учителят на Кенеди, Томас Стансфийлд, обичаше да казва, че най-добрите винаги са и малко бунтари. Те не можеха да се приспособят към бюрократичната машина на Ленгли. Мисиите им изискваха прекалено голяма доза инициативност и самостоятелност, за да бъдат включени в някаква стройна организация или йерархия. Като се прибавеше и неприятната истина, че действията им се гледаха под лупа и разнищваха до най-малката подробност от хора, които никога не бяха участвали в разузнавателна операция зад граница, проблемът наистина беше сериозен.
Бракът му като че успокои ситуацията до известна степен. Поне Ана го накара да види и обратната страна на нещата. След като обаче беше убита, той отново се затвори в черупката си и кръгът на най-доверените му лица се стесни още повече. Изпари се и последната му капка търпение и такт. Да седнеш на една маса с Ашани беше рядка възможност. И мисълта, че прекъсна разговора си, само защото на Рап му се сторил прекалено продължителен, я вбесяваше.
Кенеди се обърна към Макдоналд:
— Защо Мич реши, че на всяка цена трябва да прекъсне срещата ми?
— Пред сградата стана доста напрегнато между хората на Ашани и полицията. За малко да се изпозастрелят.
— Шегуваш се.
— Шефке, никога не си правя майтап с такива неща. А сега, ако обичаш, ще ми позволиш ли да те върна в базата?
Кенеди скръсти ръце и погледна към сградата отсреща, по-специално към апартамента на втория етаж. Не можеше да види Рап, но знаеше, че е горе. Поклати глава, въздъхна и отвърна:
— Добре тогава. Да вървим.
Макдоналд даде сигнал на трима от хората си да се приближат. Четвъртият остана до задната врата на Събърбана. Четиримата бодигардове се движеха в синхрон, обкръжили Кенеди от всички страни. Директорът на ЦРУ се качи в колата, след което един от агентите я последва и затвори вратата. Втори се качи от другата страна. Макдоналд се спря до предната врата и даде знак на всички да се натоварят по колите. Когато на улицата не остана нито един агент, той се качи в Събърбана на предната седалка до шофьора и нареди да потеглят. Петте коли се изнизаха в нишка по улицата и спряха за секунда, докато полицейските машини се отдръпнат и им направят път.
Когато минаха покрай полицейските патрулки и завиха наляво, Кенеди видя десетките маскирани полицаи, застанали от другата страна на улицата. Всичките бяха с черни качулки, стиснали или картечници, или ръчни гранатомети. Тя извади Блекбърито си и отново включи звука за звънене. После, докато се канеше да си провери електронната поща, проехтя мощна експлозия. Събърбанът рязко удари спирачки. Айрини погледна изненадано през предното стъкло. Онемяла, с широко отворени очи, тя видя как предната кола сякаш беше погълната от огромно огнено кълбо.
36.
Рап продължаваше да наблюдава сцената на улицата. Антуражът на Ашани се изнесе яко дим. Тия типове от милицията не си губеха времето. Мич се премести на другия прозорец, откъдето имаше по-добър изглед към улицата, точно в момента, когато те потеглиха към полицейския пропускателен пункт. Именно от този момент се опасяваше най-много. Почти очакваше ченгетата да засипят с огън трите коли. Нещо като съвременна иракска версия на „Бони и Клайд“, сцената, в която колата на гангстерите попада на полицейска засада и бива надупчена с куршуми. За негово облекчение обаче ченгетата се отдръпнаха и трите седана се понесоха по улицата, към река Тигър и чакащия ги хеликоптер. Рап се върна на другия прозорец.
— Сега, след като напуснаха града, трудното свърши.
— Съгласен съм. — Стилуел изтрака по клавиатурата и на монитора се показа друг зрителен ъгъл от камера. — Страшна идея ти дойде наум, Мич. Може да влезе в учебниците по история.
— Недей да прибързваш, Дон Жуан. В Техеран мнозина побъркани молли ще се разярят.
— Дори и да не приемат финансовата помощ, ти пак успя да отвлечеш вниманието от нас и израелците.
— Ще видим.
Кенеди се качи в бронирания Събърбан. Телохранителите бързо се натъпкаха по колите. Водещата колоната „Тойота Рънър“ потегли напред. Кортежът се движеше много по-бавно от този на Ашани. Една по една колите мудно тръгнаха по улицата. Двете полицейски патрулки дадоха на задна и освободиха пътя. Водещата кола излезе на кръстовището и направи рязък завой наляво. Последва я първият брониран Събърбан. Рап беше видял как Кенеди се качи във втория Събърбан. Останалите три коли бяха все бели Тойоти Рънър, които сякаш бяха взети назаем от хуманитарен конвой на ООН. Щом Събърбанът на Кенеди започна да завива. Рап забеляза нещо странно. Полицаите от лявата страна на улицата се затичаха по посока на Рап. Той веднага отвори вратата и излезе на балкона. Погледна надолу към тротоара, за да види каква е причината за смута. Там обаче нямаше нищо — нито пешеходци, нито коли. Нищо. Премести погледа си отново върху полицаите и тогава за първи път забеляза, че докато тичаха, те се обръщаха от време на време назад. Не, те не бягаха към нещо, а от нещо. Рап пренасочи вниманието си отново към кръстовището точно в мига, когато завиваше последната кола от колоната.