Зареди патрон в цевта, изправи се, откри поредния „мъченик на вярата“, който се опитваше да се качи на единия от пикапите и да хване петдесеткалибровата картечница. Улучи го в страничната част на главата. Изведнъж чу стонове в слушалката.
— Мак, ти ли си? Добре ли си? — Потърси нова мишена, но не беше лесно. Полицаите постепенно бяха осъзнали, че ако искат да умрат, най-сигурният начин е да се опитат да се качат в някой от пикапите и да застанат зад тежката картечница. — Мак? — повика го Рап отново. Двама от полицаите посочиха към другия край на улицата, скочиха в една от колите и изчезнаха. Рап се обнадежди. Не вярваше, че „Страйкърите“ ще пристигнат толкова скоро, но ченгетата бягаха явно от тях.
В следващия миг обаче посърна, когато видя един разнебитен седан да се устремява с всичката си скорост към колоната на Кенеди. Зад седана следваха още две коли, а зад тях още два микробуса и пикап. Всички те спряха насред кръстовището. Някои от полицаите слязоха, други останаха на място и започнаха да свалят униформите. Рап спря за малко стрелбата, тъй като не беше сигурен по кого да се прицели.
Стилуел се присъедини към него на балкона.
— Лоши новини. Групата за бързо реагиране има проблем — каза той.
Преди Рап да попита какъв е проблемът, в стаята влетяха кюрдите и извикаха нещо на шефа си. Рап забеляза, че част от тях носеха на главите си черни качулки. Той погледна първо към арсенала в ъгъла на апартамента, а после към улицата, която изведнъж се напълни с маскирани членове на милицията.
Рап извика на всички да млъкнат и се обърна към Стилуел:
— Какъв проблем?
— Не можах да разбера. Само казаха, че базата била затворена.
Серия от ругатни се отрони от устата на Рап. Той погледна към единия от маскираните кюрди. Протегна ръка и му каза:
— Дай ми качулката.
Мъжът се поколеба и Рап изкрещя заповедта като сержант-инструктор на новобранци.
— Какви ги вършиш? — попита Стилуел.
— Ще сляза долу. — Рап взе качулката от кюрда.
— Да не си се побъркал?
— Не ми се говори сега. Отвори онези сандъци. — Рап посочи към купа с оръжия. — Разположи половината от хората си на покрива, а другата половина на балкона. Открийте огън по всичко, което мърда, освен по мен.
След тези думи той си нахлузи качулката и погледна към кюрдите.
— Не стреляйте по мен. Запомнете как съм облечен — черен панталон, сива риза, черна маска-качулка. По всички освен по мен.
37.
Имад Мухтар гледаше през прашния прозорец на витрината към улицата. На пресечка и половина по-надолу полицията беше блокирала улицата точно, както му бяха обещали. Мухтар неведнъж се беше убеждавал в качествата на Али Абас. Преди две години се беше спрял на него за командир на „Хизбула“ в Мосул. През този период Абас беше изградил много ефективна мрежа. Не можеше да се похвали с много успешни акции, като командирите на подразделенията в градове като Басра или Багдад, но неговата задача беше много по-трудна заради многобройното кюрдско население. Целта му беше да събира разузнавателна информация и да провежда ограничени по мащаб и обем операции срещу американците. Един от изводите, до които бяха стигнали в процеса на работата им в Мосул, беше за тоталната корупция в градската полиция, доминирана от сунити. Буквално почти всеки един полицай беше дошъл в северния иракски град по заповед на Саддам, като част от плана да ограничат влиянието на кюрдите и на шиитите.
Сега, след като Саддам вече не беше измежду живите, тези хора правеха всичко възможно, за да оцелеят. До голяма степен приличаха повече на местна организирана престъпна групировка, отколкото на полицейска структура. Ако някой се нуждаеше от защита, той трябваше да си плати. Трябваше да плащат дори и онези, които искаха да ги оставят на мира. За да накарат полицаите да им съдействат, се наложи да излъже и да ги подкупи с голяма част от двеста и петдесетте хиляди долара, които Аматула му беше дал. Абас го беше предупредил, че полицията е по-вероятно да откаже да участва в плана, ако разбере, че целта ще е с такъв висок ранг като директора на Централното разузнавателно управление. След една подобна операция, която бяха провели заедно с иранските отряди „Кудс“, полицаите отнесоха гневни критики и бяха разпитвани и проучвани с месеци наред. Затова Мухтар и Абас измислиха удобна лъжа.