Казаха на полицейския командир, че мишената им е швейцарски банкер евреин. Мухтар знаеше, че в крайна сметка беше постигнато съгласие местната полиция да участва само в пътната блокада. Също така решено беше да не им казват кои са участниците в срещата. Мухтар предложи на командира солидна сума. Онзи прие предложението и намекна, че би искал и дял от откупа, който ще получат за банкера. След още десет минути пазарене Мухтар накрая склони. Командирът се опита да спазари още по-тлъст пай за себе си, но Мухтар кипна. Каза му, че така или иначе, той няма да бъде изложен на голям риск и опасност, защото и атакуващите, и полицейските коли бяха негови. Командирът трябваше само да гарантира, че неговите подчинени няма да се месят, докато приключи акцията и пристигнат американците. Тогава можеха да се престорят, че са били изненадани и нищо не са знаели.
Мухтар не изпускаше от очи Абас. Той носеше полицейска униформа, стоеше на ъгъла и чакаше сигнал от Мухтар, че колоната потегля. Мухтар вече му беше наредил по радиостанцията да каже на идиотите в пикапите да завъртят картечниците в другата посока, докато не даде заповед за нападение. Американците бяха глупави, но не чак толкова.
Абдула изрично беше предупредил, че е важно министър Ашани да се измъкне невредим. За да подейства планът им, не биваше да се разчува, че подобен високопоставен ирански функционер се е срещал с директора на ЦРУ. В повечето случаи при операция като тази човешките животи бяха без значение за Мухтар, но не и този път. Той беше длъжник на Ашани, задето му беше спасил живота. Ако не беше министърът, Мухтар щеше да лежи при онзи идиот Али Фарахани долу в радиоактивната яма. При мисълта за подобна смърт ръцете му неволно потръпнаха. Преди няколко години, по време на една от кратките им войни с ционистите, израелска бомба удари сградата, в която той беше отседнал, и едва не го уби. Мухтар остана блокиран в срутеното мазе два дена. Загуби трима другари-бойци. Техните прашни и осакатени тела се бяха запечатали трайно в паметта му. Тази случка, както и близката среща със смъртта в Исфахан го наведоха на извода кракът му никога повече да не стъпва в бункер или подземие. Ще стои само на повърхността, пък каквото му е писано от съдбата.
Абас се приближи до тях и извади бяла кърпичка от джоба. Размаха я енергично, след което сви и двете си длани в юмрук. Това означаваше, че Кенеди е във втория Събърбан. Точно този сигнал чакаха. Мухтар се обърна към четиринайсетте мъже в дъното на магазина:
— Идват. Сложете си маските. — После ливанският терорист взе мобилния си телефон и набра един номер. След третото позвъняване се обади ентусиазиран глас. — Време е — каза му Мухтар, без да чака отговор. Хвърли телефона на пода и извади пистолета си „Макаров“. Онзи пистолет, с който беше заплашил да ги изпозастреля, ако не действат въздържано.
38.
Оранжево-бялото такси обикаляше южните покрайнини на стария град вече почти час. Единият мъж караше, а другият седеше на седалката отзад. Досега бяха спирали само два пъти — веднъж за кафе и втори път за вестници. Петдесет минути след началото на патрулирането те се насочиха още по на юг. Бяха си подбрали местата предната вечер. Едни от най-добрите позиции. И двете се намираха на не повече от три километра от входовете за базата, което беше от съществено значение за резултата от операцията. Сахар и Зиба бяха ирански революционни гвардейци, временно прикрепени към отряда „Кудс“. Те се числяха към малобройна група, специализирана в минохвъргачни атаки. Намираха се в Ирак само от пет месеца, но се ориентираха в района достатъчно добре.
Когато за последно им се обадиха, те бяха на три пресечки от първата им позиция за атаката. Малката кола увеличи скоростта и се спусна по отрупаната с боклуци улица. Спряха до един изоставен и полусрутен склад. Двамата изскочиха от колата, като оставиха двигателя да работи. Отвориха багажника. Сахар, по-едрият от двамата, грабна шейсетмилиметровата минохвъргачка M224. Сглобена, тя тежеше близо двайсет килограма. Постави опората точно по средата на нарисувания предната вечер с тебешир кръг. Разгъна двуногата и я нагласи върху другите две отметки. Повдигащият и въртящият механизъм вече бяха настроени и фиксирани. Сахар отстъпи от минохвъргачката и по пътя си към багажника се размина със Зиба, който тичаше към оръжието с мина-снаряд във всяка ръка. Сахар нахлузи чифт дебели кожени ръкавици и също взе две мини. Бяха правили тази процедура десетки пъти, но досега бяха нападали главната база само веднъж и то преди месеци. С цената на горчивия опит бяха разбрали, че американците разполагат с много усъвършенстван радар за локализиране на артилерийски огън. Една от първите им мисии беше да открият огън по главната писта, докато един транспортен самолет се снижаваше за кацане. Поставиха минохвъргачката и я нагласиха, взеха мина и я пъхнаха в тръбата-цев. Последва тъпо тупване и шипене, след което мината изхвръкна във въздуха. Двамата зачакаха експлозията. Чуха я след няколко секунди, плеснаха доволно с ръце и се засмяха. Сахар се накани да пъхне втора мина в тръбата, когато чуха свистенето на летящ наблизо артилерийски снаряд. Спаси ги канавката, в която вече бяха скочили, когато първият от шест снаряда се стовари върху позицията им. Колата беше унищожена напълно. Сахар оживя, но си извади поука.