Днес специално Сахар и Зиба не кипяха от такъв ентусиазъм. Човекът от „Хизбула“ им беше казал какво иска от тях, но то беше твърде много. Изстрелването на шест мини от една позиция щеше да отнеме около двайсет секунди — време повече от достатъчно за американците да отвърнат и да ги затрупат с доста по-големи снаряди и мини. Отговориха му, че планът му не става, но той тогава постави под съмнение готовността им да се жертват за каузата. Дори се усъмни в мъжествеността им. Сахар и Зиба се вързаха, приеха предизвикателството и обещаха да го направят. Никой от двамата не спа спокойно. По средата на нощта обсъдиха въпроса и постигнаха съгласие, че четири мини ще са достатъчни. После щяха да отидат с колата до втората позиция и оттам да изстрелят още две.
Сахар се върна при минохвъргачката и погледна към приятеля си, който кимна, че е готов. Сахар пусна мината в тръбата и после двамата отстъпиха половин крачка назад. И отново глухо тупване и шипене. Земното притегляне щеше да изиграе ролята си до една секунда и летящата мина щеше да падне на земята, някъде около главния портал на базата. Зиба пусна втората мина. След като изстреляха и последните две, Сахар грабна още горещата тръба с едната си ръка и двуногата с другата. Набързо метна двайсетте кила метал в багажника и изтича към предната врата. Точно когато сядаше зад волана, той чу смразяващото кръвта свистене на приближаващия се снаряд. Натисна педала на газта с всички сили и малката Тойота се изстреля напред. Секунда по-късно земята се разтърси в радиус от стотици метри. Задното стъкло на колата се разби от ударната вълна на парчета, но колата продължи по пътя си.
Зиба този път седна на предната седалка до Сахар. Двамата се спогледаха и се разсмяха нервно. На тяхната възраст, двайсет и четири и двайсет и пет години, те все още намираха весела страна в тази работа. Осем пресечки по-нататък те спряха при втората позиция. Сахар отново грабна минохвъргачката, а Зиба понесе мините. Сахар постави оръжието, като отново спази маркировката, и пое от Зиба едната мина. После му кимна, че може да продължи. Зиба внимателно доближи мината до върха на тръбата, след което я пусна да се плъзне надолу по нея. Шейсетмилиметровият снаряд излетя оттам със страшна сила.
Асфалтът на улицата беше покрит почти навсякъде с мръсотии и пясък. При изстрела се вдигна облак прах, от който Сахар за миг изгуби тръбата от погледа си. Щом прахът се разсея, той бързо зареди втората мина. Нервите му бяха опънати като струни, а прахът само усложняваше нещата. Ако условията бяха по-благоприятни, той със сигурност щеше да зареди без произшествия, но щом чу демоничното пищене на множество летящи снаряди, изпадна в паника и пусна мината встрани от тръбата.
Зарядът издрънча в земята и Сахар се уплаши, че ей сега ще избухне. Двамата замръзнаха за миг на местата си, спогледаха се и после, без да проронят нито дума, едновременно се затичаха към чакащата ги със запален мотор кола. Докато тичаше с всички сили, Сахар не спираше да се проклина, задето се беше оставил оня от „Хизбула“ така да го изработи, че той да съгласи на толкова глупава постъпка. Когато стигна вратата на шофьора, първият сто петдесет и петмилиметров гаубичен снаряд се взриви само на някакви си двайсетина метра от тях. Ударната вълна и нагорещените до червено метални шрапнели разкъсаха и двамата терористи за част от секундата.
39.
Мухтар продължаваше да наблюдава улицата.
— Пуснете първата вълна — каза той на Рашид Дадарши, командирът на отряда „Кудс“.
Той имаше предвид разчетите с РПГ, които имаха задача да поразят първите две коли от конвоя. Мухтар и Дадарши бяха единодушни, че са събрали повече от достатъчно огнева мощ, за да се справят с някакъв си конвой от пет коли. Дадарши обаче го беше предупредил изрично, че ще разполагат с това си предимство само в началото на операцията. Може би само за няколко минути. За да се аргументира, той разказа на Мухтар няколко случая, при които американците бяха изпратили подкрепления по суша или по въздух, само минути след като беше започнала стрелбата. Още от самото начало Мухтар беше направил всичко възможно, за да снижи до минимум опасността от американските сили. Той беше инструктирал президента Аматула да нареди на Министерството на разузнаването изрично да настоява да няма никакви американски части в радиус от три километра от мястото на срещата. В противен случай щяха да си тръгнат. Американците изглежда бяха удържали на думата си. Разузнавачите на Дадарши докладваха, че градът е чист.