Мухтар добре познаваше американската военна доктрина. Беше я изучавал не една и две години. Знаеше, че ще оставят в готовност отряд за бързо реагиране. Затова беше включил в плана и минохвъргачен екип. Ако успееха с мините да уцелят и част от колите от отряда за бързо реагиране, още по-добре. Но същинското намерение на Мухтар беше да създаде объркване и евентуално да постави базата в затворен режим. Всяка секунда беше ценна за изхода на операцията и означаваше спечелени минути за плана.
Мухтар също така беше готов да се обзаложи, че хората в базата, знаещи за посещението на Кенеди в Мосул, се брояха на пръсти. Каквито и да бяха тези важни неща, за които американците искаха да разговарят, те определено поемаха огромен риск като го правеха. Затова и срещата се провеждаше от шпиони, а не от дипломати. Те искаха, в случай на провал, да отрекат всякаква съпричастност. Макар и подобен подход да беше уместен за целите им, той също така беше добре дошъл за Мухтар и неговия план. Американците можеха да си говорят колкото искат пред света, че иранските бунтовници са разрушили ядрения комплекс в Исфахан, но Мухтар си имаше причини да се съмнява. Виновни бяха американците. Той не можеше да го докаже, но вярата му подсказваше, че са те. И със смелата помощ на Аматула скоро щяха да започнат да ги изтласкват от Близкия Изток.
Мухтар забеляза, че полицейските коли, които бяха блокирали улицата, се раздвижиха.
— Пускайте ги и нека да тръгне следващата група — каза той, вперил поглед в ъгъла на улицата.
Командирът на „Кудс“ даде знак на първите четирима мъже и те се изнизаха през вратата на магазина. Действаха на двойки. Бяха облечени в цивилни дрехи, с открити лица и носеха на гърба си раници. Първата двойка излезе на тротоара, последвана скоро от втората. Мухтар натисна бутона на хронометъра на ръчния си часовник, веднага щом първата бяла Тойота се показа иззад ъгъла.
— Спокойно — изрече високо той към втората група. — Аз ще ви кажа кога да тръгнете.
Втората група се състоеше от шестима души. Четирима от тях носеха РПГ-та, а останалите двама — 7,62-милиметрови руски леки картечници ПКМ с двуноги. Лицата им бяха маскирани.
Първият Събърбан влезе в полезрението му, а след него — и вторият, в който пътуваше Кенеди. Първо водещият автомобил, а после и останалите, започнаха да набират скорост. Показа се и крайният джип и започна да завива. Мухтар вдигна ръка. Още малко и щеше да даде заповед за атака. Изведнъж едната от едрокалибрените картечници в другия край на улицата откри огън.
— Давай, давай, давай! — извика Мухтар. Той се изправи и избута мъжете един по един през вратата. Идиотите полицаи трябваше да чакат. Трябваше да нападнат първо челото на конвоя, а не края му.
Първият мъж изскочи навън, изтича през улицата и се спря зад две паркирани коли. В това време вторият вече беше заел позиция за стрелба. Той нарами гранатомета, прицели се в решетката на водещия джип и стреля. 85-милиметровата реактивна граната с писък полетя над улицата. Бойната глава се удари в двигателя на Тойотата и от взрива във въздуха се вдигна огромно огнено кълбо. Колата рязко се завъртя наляво и по инерция отнесе две паркирани коли преди да бъде довършена от изстрела на второто РПГ.
От четиримата мъже от първата група прави останаха трима. Един беше съборен от взривовете и сега бавно се опитваше да се изправи на крака. Другите трима вече бяха свалили раниците си и се движеха между паркираните коли, към техните цели. Всяка от раниците съдържаше специално оформен пластичен взрив, предназначен да пробива дъната на бронираните коли. Действайки в синхрон, те извадиха възпламеняващите корди на експлозивите и плъзнаха по асфалта раниците. Две от раниците се спряха точно под първия черен Събърбан, а третата — под предната броня на втория Събърбан. Тримата тутакси се обърнаха и затичаха да се прикрият.