Двойният взрив подхвърли първия Събърбан над земята. Бронираните стъкла до едно бяха избити, както и една от вратите. Колата падна настрани и металът мъчително изскърца. Взривът беше разхвърлял толкова много парчета, че Мухтар не можа да види какво стана с втората кола. Той удържа на изкушението да изтича на улицата. Още не беше свършил. Видя обаче как и последната раница беше запратена под първата кола — онази кола, която вече беше уцелена два пъти от РПГ. Колата и пътниците в нея изглежда бяха извадени трайно от строя, но неговият човек щеше да изпълни заповедта, каквото и да се случеше. Експлозията разкъса Тойотата на парчета.
След като колоната беше спряна и водещите коли унищожени, беше време за следващите действия. Мухтар се обърна към командира на „Кудс“ с думите:
— Да отидем да видим какво е останало.
Навън все още се стреляше.
— На твое място бих изчакал още малко — притеснено предложи Дадарши.
Мухтар нахлузи на главата си черната качулка и го попита:
— Да не би да те е страх да излезеш?
Дадарши поклати глава и се ухили.
— Не, но ми е заповядано да те върна невредим.
— Нищо няма да ми се случи. Аллах има велики планове за мен. — Той прекрачи прага на входа и спокойно тръгна по тротоара. И петимата мъже около него се движеха приведени. Отвсякъде се стреляше. Ако не бяха толкова близо до гърмежите, щяха да чуят свиренето на куршумите.
Докато прахът във въздуха още не се беше разсеял, Мухтар забеляза втория джип. Предният капак беше откъснат, а колата като че беше полегнала на предната си броня, но като цяло пътническият салон изглеждаше непокътнат. Мухтар доволно се усмихна, предвкусвайки победата.
В паркираната кола пред тях се забиха няколко куршума и преди Мухтар да се усети какво става, той се озова проснат на земята.
Обърна глава и видя над себе си черните очи на Дадарши, гледащи го през процепа на маската.
— Стани от мен — заповяда му Мухтар.
— След малко. — Дадарши се ухили. — Аллах иска да те съхраня жив, докато ситуацията не се успокои.
Мухтар се разсмя с гърлен глас. Малцина биха дръзнали да не му се подчинят.
Командирът на „Кудс“ нареди на хората си отпред да разчистят пътя. Мухтар погледна часовника си. Бяха минали само минута и четирийсет и една секунди. Дотук се движеха добре, но не можеха да си позволят да се бавят. Накрая, след още двайсетина секунди, станаха и продължиха напред. Мухтар остана още по-доволен, когато успя да зърне втория Събърбан. Колата беше повредена, но не и унищожена. Главата на шофьора беше подпряна върху волана, но мъжът на седалката до него още мърдаше.
Мухтар се доближи, за да види по-добре. Точно пред него, по средата на задната седалка, погледът му се срещна с този на директора на ЦРУ.
— Тя е жива — високо изрече терористът, отстъпи настрани и посочи към мъжа на предната седалка до шофьора. — Ликвидирайте го.
Един от хората на Дадарши нарами петдесеткалиброва пушка и отстъпи няколко крачки назад. Всички, включително и Мухтар си запушиха ушите. Първият изстрел напука бронираното стъкло и направи малка дупка с диаметър на монета. Вторият разшири дупката до размера на юмрук. Мухтар направи знак на стрелеца да спре. Доближи прозореца с димна граната в едната ръка и неговия „Макаров“ в другата. Издърпа със зъби шплента на гранатата и я хвърли в дупката в стъклото. Друг застана в готовност с електрически трион, в случай че се наложи да проправят отвор в колата. Мухтар обаче беше сигурен, че няма да се стигне до там. Тези щяха да предпочетат живота пред смъртта дори и да им оставаха само още няколко секунди.
Докато чакаха димът да изпълни вътрешността на Събърбана, долетяха и рязко спряха две коли. Те трябваше да откарат Мухтар, Кенеди и охраната.
— И внимавайте! — извика Мухтар. — От главата на жената не бива да падне и косъм! — Той се приближи още до микробуса, но встрани от отвора в стъклото, да не би някой от останалите живи бодигардове да открие огън по него. — Предайте се доброволно и никой няма да пострада! — Почака няколко секунди, погледна часовника си и започна да става нетърпелив. — Тъкмо понечи да заповяда на мъжа с триона да започне да реже, когато задната врата на Събърбана се отвори.
Един от бодигардовете, кашляйки, изпълзя отвътре с вдигнати ръце и веднага беше съборен на земята. След него се показа директорът на ЦРУ. Мухтар грубо я сграбчи и я издърпа от димящата кола. Излязоха още двама мъже. Те също кашляха и дробовете им се нуждаеха от чист въздух. Двамата бяха проснати до техния колега. Мухтар рязко свали хиджаба от главата на Кенеди и я зашлеви по лицето. Слънчевите й очила отлетяха настрани. Тя се олюля за миг и после бавно се изправи и обърна към него. Тарторът от „Хизбула“ я погледна в очите, очаквайки с наслада да види в тях страх и ужас, но вместо това го посрещна изключително хладнокръвие и каменно спокойствие. В очите й нямаше и капка емоция. Дори го гледаше така, сякаш беше дрогирана. Мухтар й зашлеви втори шамар. Тя наведе глава за секунда и отново се изправи, гледайки го със същите студени очи.