Стрилзък погледна тактическия екран и се зае да претегля вариантите. „Килото“ имаше само две възможности. Можеше да се върне в пристанището, но предвид факта, че буквално целият ирански флот беше изкаран в морето, това беше малко вероятно. По-вероятно беше подводницата да мине транзитно през протока и да се насочи обратно към залива.
— Ще тръгне към залива, ще увеличи скоростта и ще се опита да ни избяга, докато ние сме още в канала.
Халбърг кимна.
— Колко време ще поддържат висока скорост?
Стрилзък погледна часовника си, а после тактическия екран. На него беше обозначено предполагаемото местоположение на „Килото“, двата товарни кораба, както и скоростта на трите съда. Основавайки се на известната информация за максималната скорост на този клас руски подводници, Стрилзък отговори:
— Грубо пет минути и половина.
— Други варианти?
— Може да се върне в пристанището, но не виждам смисъл.
— Аз също. Друго? — попита Халбърг с менторски тон, от който Стрилзък разбра, че пропуска нещо.
Помощник-капитанът впери поглед в тактическия екран. Вниманието му се спря на островите край Бандар Абас.
— Може да реши частично да се покаже на повърхността, да се скрие зад един от островите, да изчака да преминем и да застане зад нас.
— Възможно е, но едва ли ще постъпят така. — Халбърг натисна един бутон и превъртя записа до момента, в който бяха изгубили „Килото“. — Ами ако е минала транзитно през канала, заобиколила е на изток и е избягала от полезрението ни или по-лошо, минала ни е отзад?
Стрилзък погледна Халбърг с изненада и смущение.
— Възможно е.
— Но е малко вероятно. — Утеши го Халбърг. Долови объркването на приятеля си и добави: — Денис, ти разсъждаваш практично и прекалено праволинейно. Тези типове — той посочи екрана — са си малко луди. Да минеш през канала толкова близо до пълен догоре танкер с целия този натоварен морски трафик наоколо, не е най-праволинейната и традиционна маневра. Ти би ли пробвал нещо подобно?
Стрилзък въздъхна.
— Не и при нормални обстоятелства.
— Което те навежда на какъв извод?
— На този или му се е разхлопала дъската, или обстоятелствата са извънредни.
— Именно. Изпрати съобщение на КПС 54, че сме изгубили контакт.
— Сигурен ли си? — Стрилзък го изгледа изпитателно. — Не е ли по-добре да изчакаме? Може да попаднем отново на следите им, когато минем от другата страна.
Халбърг натисна друг бутон и на екрана се показа увеличено изображение на Персийския залив и северната половина от Оманския залив. На екрана бяха обозначени стотици радиолокационни контакти. Ударната група на „Айзенхауер“ беше разположена право по средата на Персийския залив и преобладаващата част от иранския флот се беше насочил натам. Идеална ситуация за безшумна дизелова подводница. Една липсваща „Кило“ беше вече достатъчно сериозен проблем. Две можеха да причинят големи бели на ударната група.
Халбърг реши да преглътне гордостта си.
— Колкото по-скоро ги предупредим, толкова по-добре.
— Още един път съжалявам, капитане.
Халбърг махна с ръка.
— Сигурен съм, че ще я намерим, щом излезе от другата страна на канала. Тогава ще застанем зад нея и няма да я изпускаме от очи, за да сме сигурни, че ще се държи послушно.
42.
Рап погледна през дебелото предно стъкло на бронирания „Хамър“. Влизаха в базата през главния портал. Той беше вдигнал сателитния телефон до ухото си и на лицето му беше изписано напрежение. По-голямата част от оперативната група за бързо реагиране все още се намираше на мястото на нападението. Участваше в отцеплението на района и в събирането на труповете. Рап беше реквизирал временно един „Страйкър“ и два „Хамъра“ за да откарат него и пленниците в базата, за да може да пристъпи към разпитите незабавно.
— Чък, — обърна се той към човека от другата страна на линията — тук е като в Дивия Запад. Нямам никаква идея кой я отвлече. Но възнамерявам да разбера и когато открия виновниците, съдбата им няма да е никак розова.
— Мич, — отвърна заместник-директорът на ЦРУ — умолявам те като приятел, върни я. В противен случай ще ни подлудят. Всеки един политик или журналист във Вашингтон ще се заеме да разнищва не само отвличането, но и последващите ни действия.
— И ще им кажа да вървят на майната си.
— Мич — Чарлз О’Брайън въздъхна — точно тази нагласа и поведение ще ти навлекат големи неприятности.
— Нека да сме наясно, Чък. Не искам да слушам повече за моята нагласа или поведението ми. Не искам никой да ми виси на главата и да поставя под съмнение действията ми. Разполагаме с не повече от двайсет и четири часа преди да я пречупят. Тук няма място за игра по правилата. Те откриха гангстерска война срещу нас. Не ми пращай аналитици от Багдад. Трябват ми трошачи на кости, хора, които избиват вратата с крак и после ритат по задника мръсника, докато не проговори.