— Майната ти.
Рап се изсмя и се наведе по-близо.
— Нека да ти разясня как ще стане. Ще започна като ти клъцна лявата топка… а после ще ти отрежа и дясната.
Мъжът затвори очи.
— И ако и тогава не ми кажеш… Няма да издържиш още дълго. Повярвай ми. Ще си изпееш всичко, което знаеш, защото никой нормален мъж не би искал да му отрежат онази работа и да му я натикат в гърлото.
Рап се изправи и когато пленникът отвори очи, той направи още една снимка. Почти веднага след това отвъд вратата се разнесоха викове и писъци на мъчителна болка. Без да каже нито дума повече, Рап се обърна и излезе.
43.
Халбърг седеше в креслото си, подпрял лакти на облегалките и сплел пръсти под брадичката си. Бяха изминали половината канал и досега нямаше никаква следа от „Юсеф“. Не че Халбърг очакваше да открият лесно иранската подводница. При непрекъснатото движение на супертанкери в двете посоки акустичната ситуация беше ужасна. Като се добавеше към това и потокът от товарни кораби от най-различни видове и размери, рибарски и туристически съдове, сонарът беше безпомощен. Все едно да се опиташ да чуеш какво ти казват по мобилния телефон, докато си на първия ред по време на рок концерт. И въпреки всичко никой не се оплакваше. Хората просто си вършеха работата по възможно най-добрия начин.
Халбърг стана, отиде в сонарното помещение и забеляза угриженост по лицето на единия от операторите. Петимата имаха на главите си звукоизолиращи слушалки, за да не им пречат разговорите, които се водеха в Центъра за управление и контрол. Капитанът отпи от кафето си. Погледът му остана прикован към Луис Съливан или Съли както му викаха членовете на екипажа. Той беше определено най-добрият оператор на сонар на борда на подводницата. Щом той изглеждаше угрижен, значи навън ставаше нещо необичайно, а значи и Халбърг имаше повод за угриженост и тревога. Той изчака да види как ще реагира Съли. Дали ще кимне и после по устните му бавно ще се разлее доволна усмивка. Той винаги правеше така, когато локализираше особено труден контакт.
Мина минута. Две. Халбърг стоеше неподвижно и само от време на време отпиваше от кафето си. Капитанът реши да почака още малко и премести вниманието си върху тактическия екран. Преди да се влее в Персийския залив, каналът правеше рязък завой на запад, принуждавайки съдовете да забавят скоростта. Халбърг беше задал курс по вътрешната страна на канала. Ако „Юсеф“ се криеше зад първия кораб на разстояние шейсет или повече метра, те имаха добри шансове да я локализират в момента, в който тя завиваше и се покажеше пред танкера, който я разделяше от „Вирджиния“.
Халбърг хвърли поглед към сонарната станция точно когато Съливан вдигна глава от екрана и се обърна към него. Това не беше добър знак. Капитанът се вторачи въпросително в оператора, който беше отместил обемистата слушалка от лявото си ухо.
— Какво има, Съли?
— Засякохме „Сабалан“ да излиза от пристанището.
Халбърг кимна. Самият той беше забелязал сигнала на кораба върху екрана на широкосекторния сонар. „Сабалан“ беше произведена във Великобритания фрегата, клас „Воспър“ Модел V, която беше свалена от въоръжение на британския флот през 1972 г. През 1988 г. един щурмови A-6 „Интрудър“ от самолетоносача „Ентърпрайз“ хвърли по фрегатата двеста и петдесеткилограмова бомба. Акцията беше в отговор на натъкването на „Самюъл Робъртс“ на иранска мина, която проби четириметрова дупка в борда на американския боен кораб. Вместо да позволи на флота да довърши и потопи „Сабалан“, тогавашният министър на отбраната Франк Карлучи предпочете да пощади иранската фрегата. Корабът беше изтеглен от влекачи в пристанището и ремонтиран. След като беше оцелял от атаката на американците „Сабалан“ се превърна в национална реликва за иранците.
— Нищо необичайно. Кръстосва залива със стандартната скорост от петнайсет възела. Преди около пет минути обаче двигателите й „Ролс Ройс“ направо зареваха. Фрегатата продължава да набира скорост и ако поддържа сегашния си курс, вероятно ще се опита да се промъкне между двата контейнеровоза.
— Мислиш, че ще застане над „Юсеф“ и ще помогне на подводницата да изчезне, когато прекосят канала ли?
— Това си мислех преди пет минути. Няма как да съм сигурен, капитане, с всичките тези шумове наоколо, но според мен, „Юсеф“ изхвърля вода от баластните резервоари. Дори си мисля, че е излязла на повърхността.
— Сигурен ли си? — с неприкрита изненада попита Халбърг.
— Вярно е, че съм си майтапчия, но никога не бих се пошегувал с подобно нещо.
Халбърг огледа залата. Стрилзък и щурманите ги гледаха с интерес. Капитанът отново се обърна към Съливан: