Мъжът се завъртя и задърпа в носилката, крещейки с всичка сила. След десет секунди спря да вие, погледна Рап с насълзени очи и продължи да се хили като побъркан.
Рап го изгледа отвисоко и каза само:
— След пет минути ще се върна за другия.
След това отиде при последния пленник — онзи, когото беше предпочел да остави жив. Тъй като той беше по-млад от другите двама поне с десет години, Рап предположи, че ще му е най-лесно да го пречупи. След като му изнесе речта за кастрацията, Рап стана, направи втора фотография и му каза, че му дава няколко минути за размисъл и най-вече да си представи какъв ще е животът без мъжкото му достойнство.
Отиде в приемната на фургона и намери там Стилуел и Ридли, застанали зад бюрото, вторачили се в един широкоекранен плосък монитор. Рап им показа фотографията на мъжа, чийто ляв тестис току-що беше отрязал, и каза:
— Няма начин този да е полицай.
Ридли посочи към екрана и отвърна:
— Току-що говорих по телефона с Чък О’Брайън. Мисля, че е прав. Ти прекали.
— За какво говориш, по дяволите?
— Говоря за това, че отряза тестиса на оня нещастник. Мислеше, че наблюдаваме пленниците само на един монитор ли?
— О…, не ми казвай, че и ти си се размекнал.
— Не става дума за размекването, макар че не съм много сигурен дали методите ти са уместни… Става дума за факта, че това е военна база на Съединените щати. И не е някаква мрачна миризлива дупка в Афганистан. Военните записват всичко, записват кой влиза и кой излиза, а войниците сплетничат повече и от махленски клюкарки. Да не говорим за медиите, а и не ми се мисли какво ще се случи, когато този се обърне към адвокат.
— Този никога няма да стигне до адвокат — грубо отговори Рап.
— Не бъди сигурен.
— Напротив, сигурен съм, защото като му отрежа патката, ще го замъкна в някоя от онези килии и ще му пръсна мозъка пред очите на другите двама.
— Мич! — изкрещя Ридли. — Не можеш да го направиш. От Багдад са изпратили екип от специалисти по разпити. Те са най-добрите в занаята. Ще извлекат и последното парче информация от тях.
Рап скръсти ръце пред гърдите си.
— Страхотно. Тогава да си вземем нещо за обяд, чаша кафе, да отидем на излет и да оставим професионалистите да си свършат работата. Звучи ми чудесно. После, след една седмица или след един месец, когато окончателно приключат и изстискат информацията от пленниците, ще се опитаме да намерим и върнем Айрини. През това време не се и съмнявам, че те ще се отнасят с нея като с кралица.
— Няма да им трябва цял месец.
— А на мен ще ми отнеме не повече от час.
— Мич — Ридли въздъхна. — Лично мен не ме е грижа какво ще правиш, стига да не оставяш видими следи по телата на пленниците.
— А аз лично пет пари не давам какво мислиш, Роб. Тук не сме във Вашингтон, а в проклетата военна зона. И нашият шеф, директорът на ЦРУ, човекът, който познава всеки един наш шпионин и агент във всички страни по света, беше отвлечен. Да не мислиш, че тези типове ще чакат да дойде екип специалисти от Дамаск? Екип, който няма да оставя следи? — Лицето на Мич се изкриви от ярост и той изкрещя: — Ще я изтезават и ще я накарат да си каже и майчиното мляко! И аз няма да седя тук безучастно и да споря с теб какво ще правя и какво не. — Рап взе шестте фотографии и ги хвърли на бюрото на Стилуел. — Сканирайте ги и ги вкарайте в системата. Вижте дали няма да съвпаднат. Къде е Маркъс?
— Не знам.
— Намерете го.
Стилуел взе фотографиите и точно в този миг звънна телефонът. Той вдигна слушалката с другата ръка.
— Началник резидентура, Мосул. — Заслуша се и погледна към Рап. — Да, момент така. — Подаде слушалката на Рап. — От Белия дом е… президентът иска да говори с теб.
За миг Рап се поколеба дали да приеме обаждането. През по-голямата си част кариерата му се беше основавала на прошки, а не на разрешения. Това обаче беше президентът, не някой колега от Ленгли. Рап си припомни разговора, който бяха провели на борда на „Еър Форс-1“. Аликзандър не му се струваше като човек, който би се опитал да го върже на каишка. Въпреки това Рап неохотно протегна ръка и взе слушалката.
45.
Новината пристигна, докато болшинството от гражданите на Вашингтон спяха. Дежурният офицер в Ситуационната зала на Белия дом получи обаждане от Центъра за глобални операции към ЦРУ малко след пет часа сутринта. Само за броени минути телефонните линии в столицата загряха. Имаше разработени планове за действие при подобни ситуации. Охраната на висшите държавници и политици беше вдигната под тревога, лимузините потеглиха рано, а на ключовите фигури в областта на националната сигурност беше наредено незабавно да се явят в службата си. Министърът на отбраната Инглънд беше първият член на кабинета, който разбра за драматичната вест.