Фарахани се поколеба. След като обмисли възможностите си, той погледна Мухтар смирено.
— Последвай ме.
Тримата тръгнаха по коридора и подминаха Шошан. Никой не му обърна внимание. Шошан си отдъхна и погледна часовника си. Трябваше да чака за потвърждение и тогава да задейства плана, но как можеше да се откаже толкова лесно от този дар на съдбата? Имад Мухтар, виновникът за толкова много бомбени атентати и смъртта на безчет невинни жертви, беше влязъл в обекта, който Шошан имаше задачата да унищожи. Офицерът от Мосад не можеше да махне с лека ръка на подобна възможност. Разбира се, шефовете му в Израел щяха да го разберат. Шошан ускори крачка. Предстоеше му много работа. Особено ако искаше да ги спипа в реакторната зала.
5.
Търпението не беше сред силните черти на Стю Гарет. Според самия него именно затова и се беше издигнал до големия успех. Той беше решителен и обичаше да командва хората, като че ли бяха шерпи. Искаше от тях резултати и нямаше навика да хвали сътрудниците си. В бизнеса на политическите консултации и управление на кампании той беше царят. Никой друг жив конкурент не можеше да се похвали с две успешно прокарани в Овалния кабинет кандидатури. Неговата способност да ръководи кампания като диригент оркестъра му беше спечелила почти митична аура в медиите и кръговете на Демократическата партия. Опонентите му, от друга страна, го смятаха за най-коварния и непочтен неморален негодник, участвал някога в американската политика.
Гарет носеше репутацията си като почетна значка. Щом противниците му бяха толкова тъпи, че да следват правилата, вината си беше изцяло тяхна. Той беше специалист и изключителен практик по най-подмолните техники. За него политиката приличаше на партизанската война. Затова и често прибягваше до тактиката „удряй и бягай“ и често даваше заповеди в този дух на членовете на екипа си. Настъпвай в атака и никога не отстъпвай. За нищо на света не си признавай прегрешенията нито пред журналистите, нито пред опонента си. Изборите са състезание, което се провежда в сравнително сбит период от време. Често Гарет спасяваше положението само благодарение на инерцията си. Като тичащ към голлинията играч по ръгби. Тази негова безкомпромисна настройка му служеше добре в политиката, но щеше да го подведе в едно друго отношение. В игра, в която залозите бяха много по-високи.
Гарет и съпругата му бяха полузаспали в спалнята каюта, разположена в носа на чисто новата двайсетметрова яхта от клас „Байя“ — „Азура“. Гарет се обърна по гръб, кракът му увисна от леглото. Той отвори очи и мигна няколко пъти. Бавно фокусира сините цифри на електронния часовник до леглото. 2:11 часа през нощта. Клепачите му се затвориха и той отново си легна. Ако сменяше позата си от време на време, щеше да облекчи напрежението върху пикочния мехур и да се унесе отново.
Повечето хора по света си имат изградени навици и Гарет не правеше изключение. Той обичаше да започва деня си с няколко чаши много силно черно кафе и вечер да го приключва с бутилка (понякога две) „Шардоне“. Тези навици и увеличената му простата правеха неизбежен нощния му ритуал. Той се будеше всяка нощ между три и шест часа, за да облекчи мехура си. Достатъчно беше да намали кафето и виното, но Гарет не обичаше да се лишава от удоволствията си. Според неговия начин на мислене проблемът не беше в нощното му ставане, за да се изпикае, а в трудното му заспиване после. Чудодейната рецепта беше в спането на вода. Когато беше на сушата, той почти никога не можеше да се наспи нощно време като хората. На вода обаче можеше да се облекчи колкото пъти изискваше издутата му простата, а лекото люшкане на вълните му гарантираше стопроцентно заспиване.
Другото предимство на плаването с яхта беше в уединението, което то предоставяше. Колкото повече Гарет остаряваше, толкова повече стигаше до извода, че не обича хората. За него повечето бяха дразнещи и противни създания, но дори и приятните с времето му омръзваха. Беше натрупал състоянието си, помагайки на мъже и жени да бъдат избирани на държавни постове. Професионални чаровници, които бяха готови да променят привидно нрава си, за да угодят на всеки потенциален избирател. Тези хамелеони дори намираха начин да му влязат под кожата. След време обаче тяхната престорена нагласа „всичко знам и всичко мога“, както и политически коректните им речи ставаха нетърпими. В душата си Гарет беше сприхав и избухлив човек, който беше убеден, че хората се водят в действията си единствено от егоистичните си интереси.