— Какви са съображенията ти?
— Съображенията ми са — министърът се облегна назад и въздъхна — че ако не си я върнем скоро… и то възможно най-скоро, ще имаме доста сериозни проблеми.
Президентът потри чело.
— Как, по дяволите, можа да се случи подобно нещо?
— Точно сега няма смисъл да се занимаваме с този въпрос. Няма да спечелим нищо. Необходимо е да търсим спешно решение, а не причините и виновните за случилото се. Нека говорим с Рап, да видим с какво разполага той и после ще изработим план за действие.
Президентът кимна. Няколко секунди по-късно глас от спийкърфона обяви, че Рап е на линията. Аликзандър натисна бутона за свързване.
— Мич, на телефона е президентът. Добре ли си?
— Добре съм, сър.
— Доколкото разбирам, ти си видял как са отвлекли Айрини, напъхали са я на задната седалка на някаква кола и са избягали.
— Тъй вярно, сър.
— Имаш ли някакви предположения кой стои зад похищението?
— Не, но имам трима пленници, сър. Всъщност, в момента ги разпитвам. Уверен съм, че двама от тях ще се разприказват. Третият малко ме съмнява.
Президент огледа присъстващите.
— Мич, при мен са Пит Уебър, Франк Озарк и Брад Инглънд. Останалите членове на Съвета по националната сигурност трябва да дойдат всеки момент. Тук малко сме притеснени, че си приел тази работа прекалено присърце. — Аликзандър направи пауза и добави: — Че може би си станал неконтролируем.
По високоговорителя прозвуча горчива въздишка.
— Господин президент, отвлякоха директора на ЦРУ. Що се отнася до разговора ни на борда на „Еър Форс-1“, мисля, че сега трябва да паднат всякакви задръжки.
Главният прокурор Уебър нямаше представа за какво говори Рап, но определено не му звучеше добре.
— Мич, Пит Уебър е. Всички знаем, че с Айрини сте близки, но наистина трябва да се поспреш и да се поуспокоиш. Не забравяй, че си положил клетва… клетва да браниш и защитаваш конституцията на Съединените щати. Всички сме положили клетва и това означава, че никой от нас не е над закона… включително и ти.
Настъпи дълга пауза, след която Рап, с изпълнен с отчаян гняв тон, отвърна:
— Вие май се шегувате.
Резкият отговор на Рап накара всички в залата да се спогледат.
— Моля? — реагира отбранително прокурорът.
— Отвлякоха директора на ЦРУ, застреляха цялата охрана, а вие ми изнасяте лекция за някаква клетва и за някакъв си лист хартия отпреди повече от двеста години?
— Цялата ни държава се крепи и основава на този лист хартия — все така отбранително отвърна Уебър.
— Когато вие сте полагали клетва, може и да сте имали предвид да защитавате лист хартия, но аз лично винаги съм мислел, че мой дълг е да пазя и браня американските граждани от гадости като тази, която сега се случи. Извинявам се за езика, господин президент, но това е смешно. Много скоро ще започнат да я измъчват, ако вече не са започнали. И тогава, сър, е въпрос на време да я пречупят. И когато Айрини се пречупи, за нас ще стане много лошо. Тя има фотографска памет и познава по име всеки един нелегален оперативен офицер и агент, с които разполагаме в Близкия Изток. И това ще е само върхът на айсберга.
— Има и законни начини — отвърна Уебър.
— Това тук не е съдебна зала! — отсечено отвърна Рап. — Нямаме на разположение цял месец, за да сломим волята на тези типове, като им повтаряме един и същи въпрос стотици пъти и като ги будим по двайсет пъти на нощ. Нямаме дори седмица. Ако не получа отговори до двайсет и четири часа, ще трябва да започнем да отзоваваме всеки един нелегален разузнавач на ЦРУ в района. А ако до един месец, считано от днес, не сме я спасили, ще трябва да отзовем всички офицери от Службата за тайни и нелегални операции. Всеки един шпионин, работил за нас, ще бъде застрашен от разкритие и екзекуция. Потокът от разузнавателна информация ще пресъхне по-бързо отколкото можем да си представим и ще се наложи да действаме в района слепешката.
— Боя се, че е прав — каза Инглънд.
— Господин президент — продължи Рап с умолителен тон — моля ви само да ми дадете двайсет и четири часа. Ще открия кой стои зад похищението.
Президент Аликзандър погледна в очите Инглънд, който на свой ред се обърна към главния прокурор с думите:
— Пийт, бих искал да си кажа две приказки насаме с президента и Франк. Би ли ни извинил за момент?
Уебър реагира с униние, но прие да излезе с разбиране. Затвори кожения си тефтер с рязко движение и стана. Демонстративно прекоси залата и затвори зад себе си тежката звукоизолираща врата.
Инглънд познаваше достатъчно добре президента и беше сигурен какво следва да се предприеме. Нямаше място за повече дискусии. Аликзандър играеше защитник, а тяхната задача беше да го пазят и закрилят от противниковите играчи. Президентът с погледа си вече беше дал да се разбере каква тактика смята да избере.