Очевидно вече беше твърде късно за подобна предпазливост, но Кенеди най-малкото щеше да се опита да блокира определени факти от съзнанието си, за да предпази най-важните източници на информация на ЦРУ за възможно най-дълъг период от време. Тя знаеше и по кодово, и по истинско име, буквално всеки един шпионин на ЦРУ. Засега Азия и Африка не будеха у нея толкова голямо притеснение. Най-важно и неотложно беше да не издаде агентите в Европа и Близкия Изток. Кенеди мислено мина през списъка, страна по страна, отбелязвайки си наум кои са най-ефективните и кои — най-безполезните агенти. Пак мислено преобърна списъка, като постави най-безполезните най-отгоре. После добави подозираните двойни агенти и онези, които ЦРУ подозираше, че работят за Русия или Китай.
Най-трудната задача беше да степенува по важност собствените й нелегални оперативни офицери, които работеха в чуждите държави без дипломатическо прикритие. Някои бяха по-ефективни от останалите, но в крайна сметка всички те бяха нейни сънародници. Кенеди се опита да състави списък, но не стигна далеч. Тогава, преди много години, й бяха казали, че рано или късно всеки се пречупва. И тя знаеше, че е така, но й оставаше да се уповава само на надеждата. Тя все още се намираше в Мосул и наоколо беше пълно с американски военни и приятелски настроени кюрди. Тук беше и Рап. Мисълта за Мич я накара неволно да се усмихне. Той нямаше да се спре пред нищо, докато не я намери. Само факта, че той беше в града, й помогна моментално да се отпусне и успокои.
За секунда тя дори изпита съжаление към онези, които я бяха похитили. Ами ако бяха само банда от местната милиция, чиято единствена цел беше да получи тлъст откуп? Ако наистина беше така, те не знаеха какво ги чака. За първи път от нападението насам Кенеди започна да гадае сериозно кои са похитителите й. Тогава чу приглушените гласове на двама разговарящи помежду си мъже. Скърцащата дървена врата се отвори със замах и Кенеди беше обзета от неприятното предчувствие, че сега ще се почне.
47.
Имад Мухтар се беше преоблякъл в костюм и бяла риза, макар и да беше предпочел да не си слага вратовръзка. В момента слизаше по старите стълби бавно и предпазливо. Фактът, че не можаха да се измъкнат от града, не го притесняваше. Още от самото начало той беше преценил, че ще е доста трудно да изминат близо стотината километра до иранската граница, но си струваше да се опита. Американците обаче реагираха много по-бързо, отколкото беше предполагал. Неговите хора изпратиха наблюдателен екип в един изоставен завод на половината път между Мосул и границата. Не щеш ли обаче два американски хеликоптера „Блекхоук“ кацнаха само на някакви си стотина метра от завода и от тях изскочиха над двайсет души. Мухтар беше принуден да се върне, след като беше изминал близо трийсет километра. На всичкото отгоре трябваше да си проправят път през мрежата от пропускателни пунктове, които американците бяха поставили по пътищата.
Мухтар разполагаше с резервно скривалище в града. Място, където американците не бяха добре дошли. Той продължи надолу по стъпалата на джамията, към влажното подземие, където чакаше директорът на ЦРУ. Мухтар беше много доволен от акцията, но само допреди няколко минути. Кенеди беше извадена от джипа без драскотина и после бяха напуснали мястото на атаката точно на време. Поне с такова впечатление беше останал.
Току-що обаче му съобщиха лошата новина: бяха изгубили трийсет и четири души. В началото Мухтар счете информацията за неточна и невярна. Как биха могли да изгубят толкова много хора само в една операция? Започна да осъзнава цялата сериозност на положението, когато попита къде е Али Абас, човекът за свръзка на „Хизбула“ в Мосул. Абас беше посредничил при сделката с местния шеф на полицията. Когато му отговориха, че Абас е един от убитите, първата му реакция беше да провери информацията. Ако Абас беше жив, целият план беше в опасност. Абас познаваше в детайли цялата организационна структура на „Хизбула“. И то не само в Мосул, а и в Ливан. Знаеше също, че акцията беше извършена по пряка заповед на президента на Иран. Това можеше да усложни още повече нещата. Абас познаваше всички бойци, знаеше всяка една тайна квартира и кой местен чиновник получаваше подкупи от тях.