Кенеди добре знаеше, че в Ирак бяха много разпространени отвличанията срещу откуп. Това си беше прераснало в цяла индустрия заедно с безпристрастните парламентьори, които прибираха авансово една трета от сумата на откупа.
— Разбирам — отвърна Кенеди и се опита да се подпре на лакът.
— Дайте да ви помогна. — Мухтар я хвана за раменете и й помогна да седне на земята.
Одеялото частично падна от нея и оголи сутиена и вързаните й китки. Мухтар извади нож и отряза пластмасовите ремъци-белезници на китките, коленете и глезените й.
Кенеди веднага хвана одеялото и закри оголената си плът.
— Благодаря ви… Извинете, не ми казахте името си.
— Можете да ми викате Мохамед.
— Разбира се — отвърна с подозрение в тона Кенеди. Със същия успех можеше да го нарича и Джон Доу. — Казахте, че е станала грешка. Извинете, но ми е трудно да го повярвам.
— Сигурен съм, че не го вярвате. Мога да ви обясня. — Мухтар хвърли поглед към пазача, седнал в ъгъла и на арабски му каза да го остави за малко насаме с пленничката. Прегърбеният мъж бавно стана от стола и излезе от стаята.
— Тук в Мосул полицията е страшно корумпирана. Те не знаеха, че вие сте в конвоя.
Кенеди се досети, че нарочно не са казали на полицията.
— Тогава кой са мислели, че е в конвоя?
— Не ми казаха. Споменаха само, че ще бъде някой, за когото ще могат да вземат голям откуп.
— Свързахте ли се с моето правителство?
— Още не.
— Защо?
Мухтар нервно се огледа назад и почти прошепна:
— Някои от тях искат да ви убият, други искат да преговарят с правителството ви, трети предпочитат да ви продадат на друго правителство.
— За кого говорите?
— За една местна група, но е много влиятелна. Приличат повече на вашата мафия, отколкото на местните милиции.
— Сунити ли са?
Мухтар сви рамене.
— Не мога да кажа, но искам да знаете, че работя за освобождаването ви… и че ще направя всичко по силите ми да не падне и косъм от главата ви.
— Благодаря ви.
Мухтар стана.
— Сега трябва да вървя. Първо обаче бих искал да ви фотографирам.
Кенеди се поколеба.
— За ваше добро е. Така ще мога да докажа, че сте жива.
На Кенеди идеята й се стори уместна. Загърна се с одеялото и изправи снагата си доколкото й позволяваше счупеното ребро.
Мухтар й направи снимка с цифровия фотоапарат, след което добави:
— По някое време ще дойда да ви видя пак. Искате ли да ви донеса нещо?
Тя би искала да й донесат много неща, но реши да се придържа само към основното:
— Искам да отида до тоалетна.
— Ще видя дали ще може да се уреди. Нещо друго?
— Някакви дрехи няма да ми навредят.
— Разбира се. Ще видя какво мога да направя.
Преди Мухтар да излезе, той й се усмихна утешително и затвори вратата. После направи знак на пазачите да го последват по коридора.
Когато се отдалечиха достатъчно, Мухтар с приглушен тон им каза на фарси:
— Изчакайте пет минути и сложете при нея гърне да ходи по нужда. Искам да я гледате как го прави. Ако се стеснява от вас, скъсайте гащите й, но не я изнасилвайте. Още не. Когато свърши, може да я понапляскате, но не я удряйте в лицето. После й сложете пак качулката. Разбрахте ли?
Двамата мъже се усмихнаха и кимнаха с глави.
— Добре. Ще се върна след час.
48.
Рап беше застанал зад Маркъс Дюмонд и наблюдаваше как пръстите на младежа се плъзгаха по клавиатурата на компютъра с умението на пианист-виртуоз. Дюмонд до момента беше най-успешният хакер в Ленгли и може би в цялото американско правителство. Випускникът на Масачузетския технологичен институт беше сканирал фотографиите, дадени му от Рап, и сега претърсваше множеството бази данни, за да види дали за някое от лицата няма да има съвпадение.
— Колко време ще ти трябва? — попита Рап и закопча ципа на бежовия пилотски комбинезон, който Стилуел му беше дал.
— Може да отнеме пет минути, но може и пет часа. И то, ако ги открием само в една от базите с данни.
— Говори ли с АНС?
— Да, но те не откриха нищо.
Рап беше помолил Дюмонд да се свърже с Агенцията за национална сигурност и да види дали ще могат да локализират защитения срещу подслушване мобилен телефон на Кенеди. Дори и телефонът да беше изключен, те трябваше да могат да го открият. Фактът, че не са могли, означаваше, че похитителите навярно са го унищожили.
— Имаш ли други идеи? — попита Рап.
— Нищо кой знае какво. — Дюмонд продължи да трака по клавиатурата. — Ще бъхтя по клавишите, докато ти бъхтиш тях. — Дюмонд кимна към тестето с фотографии.
— Искам да слушаш, докато ги разпитвам. Ще гледам да говоря предимно на английски. Ако мина на арабски или фарси, Стен ще ти превежда. Щом разберем откъде са тези типове, искам с помощта на твоите фокуси да потвърдиш това, което казват.