Стилуел продължаваше да търси из шкафовете. Без да се обръща, той също се намеси в спора:
— Има право, Мич. Мисълта ми е, че засега само ги плашиш, че ще им отрежеш оная работа, нали? Няма да го направиш наистина, нали? — Накрая намери кутия с гумени ръкавици и подаде чифт на Рап.
Рап взе ръкавиците и за миг се замисли върху въпроса. Той самият нямаше никакви проблеми или угризения да стори всичко, каквото е необходимо, за да развърже езиците на тези типове, но разполагаше и с още един, междинен вариант, с който би могъл да засили страховете и притеснението на пленниците. Погледна към Стилуел и го попита:
— Твоите кюрди хвърлиха ли труповете в килията, както им казах?
— Последния път, когато проверих, с това се занимаваха.
— Добре. — Рап се обърна към Ридли: — Засега няма да им режа пишките, но не обещавам нищо. — Посочи с пръст Стилуел и добави: — Дай на всеки солидна доза. Аз ще дойда след пет минути.
49.
Парламентарният контрол на Конгреса беше досада, която Рап с всички сили се беше старал да заобикаля по време на кариерата си. На теория всичко беше чудесно. Конгресът даваше парите и все някой трябваше да следи как се харчат те. Когато въпросът опреше до националната сигурност обаче, нещата се усложняваха. На пръсти се брояха народните избраници, които бяха склонни да поставят доброто на страната пред собствените си и на партията им егоистични амбиции и интереси. Винаги когато им се удадеше случай, те размахваха под носа ти свободата на словото, правото на лична неприкосновеност и всякакви други клишета, за които човек можеше да се сети, вместо да си затворят устите и да приемат веднъж завинаги истината, че се бореха с враг, който не признаваше никакви правила и принципи. И само шепа от тях имаха волята да устоят на изкушението при всеки удобен повод да застават пред телевизионните камери. Повечето политици бяха бивши адвокати. Мъже и жени, обучавали се да защитават страстно и пламенно каузата на клиента, от която и да е страна на съдебния спор да беше.
Рап знаеше, че Ридли отдавна се пече на този огън. Вашингтон се управляваше от хора като главния прокурор, който имаше нищожен опит, ако изобщо имаше такъв, в борбата с тероризма. Тези хора, ако сега бяха на незавидното място на Кенеди, щяха да се молят такива като Рап да сторят всичко възможно, за да ги измъкнат от лапите на терористите. Тези същите мъже и жени накрая щяха да го вкарат в някоя от заседателните зали и да подложат на дисекция всеки негов ход, всяко негово действие, за да спаси директора на ЦРУ и да опази най-важните тайни на Америка.
Рап не се съмняваше, че те щяха да се отвратят, ако разберяха какво възнамерява да прави, но изобщо не го бе грижа за това. Когато му дойдеше времето, той щеше да отиде при тях, да вдигне дясната ръка и да се закълне, че ще каже истината. И може би за първи път в цялата си кариера той щеше да направи именно това. И после ще ги попита какво биха искали от него да предприеме, ако те бяха взети за заложници. Биха ли предпочели Държавният департамент да започне преговори за размяна, които биха продължили години наред, докато тях ги изтезават най-брутално? Докато зъбите им опадат и загубят една трета от теглото си? Това ли биха искали? И биха ли искали тогава някой като Рап да зареже всякакви правила, да нагази в клоаката и да започне да къса глави?
Кенеди беше изключително важна за него не само в личен план, но и за страната. Нямаше място за гнусене и колебание. Тримата задържани не бяха просто заподозрени терористи, предадени от съседите им и заловени посред нощ. Те бяха хванати на местопрестъплението, което до голяма степен оправдаваше действията на Рап в собствените му очи.
Вратата към първата килия отляво беше широко отворена. Вътре подът беше покрит с телата на голи космати мъже, натрупани едно върху друго. Всичко беше в кръв: размазана по бледата им кожа, стичаща се на локви по неравния, грапав под. Повечето от труповете бяха с огнестрелни рани в главата или гръдния кош. Неколцина бяха простреляни под кръста. Беше видял сметката на доста от нападателите. Огледа сцената с известни резерви и нежелание. Основната му цел сега беше да убеди пленниците, че животът им наистина е в опасност. Трима бандити. Три бързи замаха с ножа и край. Рап излезе от килията, избърса кръвта по острието в крачола на комбинезона и прибра ножа. Отиде до крайната килия вляво, отвори капака на шпионката и погледна към най-младия от пленниците. Онзи седеше на метален стол, със завързани за краката на стола глезени и с белезници на ръцете. Мич отключи вратата и я притвори, колкото да може да хвърли вътре отрязаните телесни части.