— Сгоден.
„Добро темпо“, каза си Рап. Отвори ципа на джоба на бедрото си и извади оттам тестето с фотографии. Намери нужната и я показа на Тахминех.
— Внимавай какво ще ми отговориш. Име и чин, точно както пише в Женевската конвенция. Според която конвенция ти би трябвало да си в униформа, но затова ще си поприказваме по-късно.
Младият иранец погледна лицето на фотографията и отново се поколеба.
— Годеницата ти никога няма да иска да се омъжи за теб, ако мъжките ти атрибути са повредени. — Доколкото Рап забеляза, „спийд“ беше подействало с пълна сила. Коленете на Тахминех се тресяха неконтролируемо, а очите му като луди се стрелкаха из стаята. — Погледни ме! — извика Рап. — Красива ли е?
— Кой?
— Годеницата ти.
— Да.
Мич допря върха на острието до слабините на мъжа.
— Още по-зле за теб. Няма начин една красива персийка да се ожени за мъж без пенис. Затова стига си се опъвал и ми кажи кой е този. И имай предвид, че може вече да ми е известно името му. Може само да те изпитвам. Ако се провалиш, се прощаваш с единия тестис.
— Капитан Рашид Дадарши… моят командир.
— Кога разбрахте кого ще отвличате?
— Изобщо не знаех.
— Изобщо ли?
— Изобщо. Казаха ни само, че е американка и че трябва да я доставим невредима.
Рап го погледна скептично, макар и да се опасяваше, че казва истината.
— Разбрахме едва вчера за плана.
— Кой ви каза?
— Капитан Дадарши, разбира се.
— И никой друг?
Тахминех поклати глава.
— Тогава кой по дяволите е този? — Рап извади фотографията на облечения като полицай мъж.
Щом го погледна, Тахминех реагира с неприкрита погнуса.
— Това палестинско куче. То не е от моята част.
— Име? — изрева Рап.
— Али Абас.
— Ако не е от „Кудс“, тогава откъде е?
— От „Хизбула“.
— „Хизбула“? Какво по дяволите прави „Хизбула“ в Мосул?
— Не знам. Аз съм само ефрейтор.
Рап чувстваше интуитивно, че младежът не го лъжеше. Трябваше обаче да го подържи в напрежение още малко. Опря ножа под брадичката на иранеца и повдигна лицето му, докато онзи не го погледна в очите.
— Ще проверя всичко, което ми каза. Ако разбера, че си ме излъгал и за най-малкото нещо, ще се върна за топките ти.
50.
Мич затвори вратата на килията и спокойно тръгна по коридора. От високоговорителите над главата му продължаваше да звучи записът на измъчван мъж. Той обаче не обърна никакво внимание на агонията и писъците, тъй като беше изцяло погълнат от информацията, която току-що беше научил. Още от началото на атаката срещу кортежа на Кенеди той се беше заблуждавал, че това е работа на сунитите. Сунити ръководеха полицията и за тях се знаеше, че си сътрудничат със структурите на „Ал Кайда“ в Ирак. Участието на иранската „Хизбула“ говореше за много по-сложна игра. Първоначално Рап не искаше да повярва, че те биха се решили на толкова безскрупулен ход, та чак да отвлекат директора на ЦРУ, но колкото повече мислеше по въпроса, толкова повече изчезваха съмненията му. В края на краищата тези хора бяха готови на всичко само и само да се задържат на власт.
Дюмонд беше разположил багажерията си в конферентната зала. Два от най-мощните му лаптопи бяха включени към широкоекранни монитори и той едновременно работеше и на двата. Стилуел седеше до него, водеше си записки и от време на време му превеждаше.
— Нещо интересно? — попита Рап, щом застана на вратата.
— Още не. — Дюмонд не си направи труда да вдигне очи от екрана. — Не съм сигурен дали иранската армия съхранява досиетата на личния си състав в компютърна мрежа.
От това се боеше Рап.
— А публичните бази с данни? Регистри на автомобили и техните собственици, данни от компаниите за битови услуги, актове за раждане, ЕСГРАОН?
— В момента претърсвам всичко това.
Ридли застана на вратата, до Рап. Държеше тесте с току-що разпечатани фотографии дванайсет на петнайсет сантиметра.
— Току-що ги получихме. — Ридли подаде тестето на Рап, който тутакси започна да ги разлиства и разглежда.
— Тази първата е на министър Ашани веднага след като пристигна.
Мич стигна до третата фотография и понечи да продължи нататък, когато Ридли го спря. Беше заснета от предната част на хеликоптера и показваше как Ашани тръгва настрани, вдясно. Вляво от хеликоптера се виждаше друг мъж в тъмен костюм, който беше поел в противоположната посока.
— Кой е този?
— Не знам.
Рап прехвърли още няколко снимки и се спря на увеличеното изображение на лицето на мистериозния мъж. Качеството не беше идеално, но се различаваха чертите му. Имаше тъмнокафява брада и макар че носеше черни очила, нещо в него се стори смътно познато на Рап. Мич продължи да разглежда снимките и се спря за секунда на втората. На нея загадъчната личност се качваше на полицейски джип, от двете страни на който бяха паркирани два полицейски пикапа с петдесеткалиброви картечници на покривите.