Тя ме погледна право в очите и лицето й ми се стори някакси непознато.
— Дан Дейвис, ако смяташ, че още сме сгодени, след онова, което ми изприказва, то тогава си дори по-глупав, отколкото съм те смятала винаги. — Обърна се към Джентри. — Ще ме изпратиш ли до дома, Майлс?
— Разбира се, мила моя.
Понечих да кажа нещо, но се отказах, и се измъкнах оттам без шапката си. Беше крайно време да си тръгна, инак навярно бих убил Майлс, тъй като сърцето не ми даваше да вдигна ръка срещу Бел.
Разбира се, не можах да заспя. Към четири сутринта станах, обадих се тук и там по телефона и в пет и половина бях пред завода с един пикап. Отидох до портата с намерението да я отключа и да закарам пикапа до товарната рампа, за да натоваря „Гъвкавия Франк“ през задните канати на колата — „Франк“ тежеше към двеста кила.
Катинарът на портата бе сменен.
Прехвърлих се през оградата, разранявайки се на бодливата тел. Вътрешната врата нямаше да ми създаде проблеми, тъй като във фабриката имаше стотици инструменти, с които човек да се справи с един катинар. Но и бравата на входната врата бе сменена.
Гледах я и се чудех дали ще ми е по-лесно да строша някой прозорец с щанга от колата или да извадя крика и да го наглася между рамката на вратата и бравата, но тогава някой извика:
— Ей, ти! Горе ръцете!
Не си вдигнах ръцете, но се обърнах. Мъж на средна възраст бе насочил към мен чифте, достатъчно голямо да бомбардира с него града.
— Кой, по дяволите, си ти?
— А ти кой си?
— Аз съм Дан Дейвис, главният инженер на тая фабрика.
— О, така ли? — Той се поуспокои малко, но продължаваше да държи ръчната си минохвъргачка насочена срещу мен. — Да, приличате си с описанието. Но ако носите някакъв документ за самоличност, най-добре ми го покажете.
— Защо? Аз пръв попитах кой си ти?
— Аз ли? Не ме познавате. Името ми е Джо Тод, от Пустинната охранителна и патрулна компания. Имаме частен лиценз. Би трябвало да знаете кои сме; вие сте ни клиенти за нощната охрана от месеци. Но тази нощ съм на специален пост.
— Тъй ли? Тогава ако са ти дали ключ за туй място, използвай го. Искам да вляза. И престани да ме сочиш с това пушкало.
Той продълаваше да се цели в мен.
— Не мога да го направя, мистър Дейвис. Първо, нямам ключ. Второ, имам конкретни заповеди относно вас. Не можете да влезете вътре. Ще ви пусна да си идете през портата.
— Искам да отвориш, инак сам ще вляза.
Огледах се за някой прът да счупя прозорец.
— Моля ви, мистър Дейвис…
— А?
— Много ще ми е неприятно, ако настоявате, истина ви казвам. Защото не мога да гарантирам, че ще ви улуча в краката; не съм много добър стрелец. И ще се наложи да стрелям в корема. Това пушкало е заредено с куршуми с мек връх; ще стане касапница.
Предполагам, че тъкмо това ме накара да променя решението си, макар да ми се щеше да вярвам, че е било нещо друго; сиреч, като погледнах отново през прозореца, видях, че „Гъвкавия Франк“ не бе там, където го бях оставил.
След като ме пусна да изляза през портата, Тод ми подаде един плик.
— Казаха ми да ви го дам, ако дойдете.
Прочетох го в кабината на пикапа. Ето какво пишеше в писмото:
18 ноември 1970
Драги господин Дейвис,
На редовно събрание на борда на директорите, проведено на тази дата, бе взето решение да се прекрати всякаква ваша връзка (освен като акционер) с корпорацията, съгласно параграф три от вашия договор. Умоляваме вида не навлизате в територии, собственост на корпорацията. Личните ви книжа и вещи ще ви бъдат изпратени по най-бърз и безопасен начин.
Бордът иска да изрази благодарността си за вашата дейност и съжалява, че различия в мненията за бъдещата стратегия ни принуждава да предприемем тази стъпка.
Искрено ваш,
Майлс Джентри, председател на борда и главен мениджър.
Приподписано от
Б.С.Даркин, секретар-ковчежник.
Прочетох го дважди, преди да си спомня, че никога не съм сключвал какъвто и да е договор с корпорацията, в който да има параграф трети, четвърти или какъвто и да е друг.
По-късно същия ден куриер донесе в мотела, където държах чистото си бельо, един пакет. Той съдържаше шапката ми, писалката, резервната ми логаритмична линийка, доста книги и лични писма, както и някои документи. Но в него липсваха бележките и чертежите на „Гъвкавия Франк“.