— Глупости — отвърна мрачно Бел. — Ти работеше за компанията. Имаш договор.
Облегнах се назад и се разсмях.
— Вижте какво, деца, няма нужда да лъжете сега; оставете това за свидетелската банка. Тук сме си само тримцата. Онова, което искам да разбера, е следното: кой измисли всичко? Знам как е направено. Бел, ти ми поднасяше книжата за подпис. Ако трябваше да се подпише повече от едно копие, ти прикачаше копията към първото — за мое удобство, разбира се; ти винаги си била съвършената секретарка — и всичко, което бих могъл да видя под първото копие, бе мястото, където да се подпиша. Сега вече знам, че си пробутвала в чистичките тестета и някой и друг джокер. И така, наясно съм, че ти изпълни техническата част на измамата; Майлс не би могъл да го стори. Глупости, Майлс дори не може да печата като хората. Но кой съчини документите, които ти ми пробута да подпиша? Ти ли? Не мисля… освен ако не си минала някакво юридическо обучение, за което не си споменавала. Какво ще кажеш, Майлс? Би ли могла една стенографка да формулира онзи чудесен параграф седми? Или за това е бил потребен юрист? Ти например.
Пурата на Майлс отдавна бе изгаснала. Той я извади от устата си, погледна я и рече предпазливо:
— Дан, стари приятелю, ако смяташ, че можеш да ни подмамиш да направим признания, значи си превъртял.
— О, хайде, хайде; тук сме си сами. И двамата сте виновни, както и да го погледнем. Ще ми се да мисля, че онази Далила ей там, е дошла при теб с готовия цялостен план, а сетне те е изкушила в момент на слабост. Но знам, че това не е вярно. Ако самата Бел не е юристка, то и двамата сте вътре, съучастници и преди, и след това. Ти си съставил документите; тя ги е напечатала и ме е подвела да ги подпиша. Така ли е?
— Не отговаряй, Майлс!
— Разбира се, че няма да отговоря — съгласи се Майлс. — Може да е скрил магнетофон в онази чанта.
— Би трябвало — приех аз, — но не съм.
Отворих чантата и Пийт подаде глава.
— Разбра ли всичко, Пийт? Хора, внимавайте какво говорите, Пийт има слонска памет. Не, не нося магнетофон; аз съм си все същият стар тъпак Дан Дейвис, който никога не предвижда нещата. Карам си напред, доверявайки се на приятелите си… така, както се доверих на вас двамата. Майлс, Бел юристка ли е? Или ти най-хладнокръвно седна и измисли как да ме вържеш, да ме ограбиш и всичко това да изглежда законно?
— Дан! — намеси се Бел. — С неговите способности сигурно може да измайстори магнетофон колкото цигарена кутия. Може и да не е в чантата. Може да е у него.
— Това е добра идея, Бел. Другия път ще последвам съвета ти.
— Наясно съм, мила — отвърна Майлс. — Само че ако допускането ти е вярно, ти говориш прекалено свободно. Мери си думите.
Бел отвърна с дума, която не знаех, че може да употреби. Веждите ми се вдигнаха.
— Вече се обиждате? Крадците вече се карат помежду си?
Майлс бе на път да изгуби самообладание и това ме зарадва. Той отвърна:
— Мери си и ти думите, Дан… ако не искаш да загазиш.
— Ц-ц-ц! Аз съм по-млад от теб, а и скоро изкарах курса по джудо. Пък и ти не можеш да застреляш човек; най-много да му скалъпиш номер с някой и друг фалшив документ. Казах „крадци“ и държа на казаното. Крадци и лъжци — това сте вие двамата. — Обърнах се към Бел. — Моят старец ме учеше никога да не наричам една дама лъжкиня, сладуранке, но ти не си дама. Ти си лъжкиня… и крадла… и курва.
Бел почервеня, погледна ме така, че всичката й хубост изчезна, а изпод нея се появи единствено хищното животно.
— Майлс! — изписка тя. — Нима ще си седиш там и ще го оставиш да…
— Тихо! — скастри я Майлс. — Неговата грубост е преднамерена. Целта му е да ни изкара от релси и да издрънкаме неща, за които после ще съжаляваме. Което ти вече едва не направи. Затова мълчи. — Бел млъкна, но изражението й си остана все така подивяло. Майлс се обърна към мен. — Дан, аз съм практичен човек, надявам се, че винаги е било така. Опитах се да те вразумя, преди да излезеш от фирмата. Опитах се при излизането ти да уредя нещата така, че да приемеш неизбежното благоприличие.
— Имаш предвид да ме изнасилиш тихо и кротко.
— Както искаш. Все още желая да решим въпроса с добро. Не можеш да спечелиш делото, но като юрист знам, че е по-добре човек изобщо да не влиза съда, от колкото да спечели дадено дело. Ако това е възможно. Преди малко спомена нещо, което мога да направя и което ще те омилостиви. Кажи ми какво е то; може би ще постигнем съгласие.