— О, онова ли? Тъкмо щях да стигна до него. Ти не можеш да го направиш сам, но може би ще успееш да го уредиш. Просто е. Накарай Бел да ми прехвърли акциите, които й преотстъпих като годежен подарък.
— Не! — възкликна Бел.
Майлс й се сопна:
— Казах ти да мълчиш.
Погледнах я и казах:
— Защо не, бивша скъпа моя? Съветвах се по този въпрос с адвокат — тъй като акциите са били преотстъпени с оглед на факта, че си ми обещала женитба, ти си не само морално, но и юридически задължена да ги върнеш. Това не е „свободен подарък“ — мисля, че такъв е изразът, който се използва, — а нещо, дадено с оглед на очаквано съглашение, което се провали. Е, какво ще кажеш сега, а? Или пак промени решението си и отново искаш да се омъжиш за мен?
Тя ми обясни как и къде мога да очаквам да се оженя за нея.
Майлс рече уморено:
— Бел, ти само влошаваш положението. Не разбираш ли, че той се опитва да ни накара да изцакаме козовете си. — Обърна се към мен. — Дан, ако си дошъл за това, можеш преспокойно да си вървиш. Признавам, че ако обстоятелствата са били такива, каквито ти твърдиш, можеш и да имаш основание. Но те не са били такива. Ти си прехвърлил акциите на Бел срещу стойността им.
— Ха! И каква е тази стойност? Къде е анулираният чек?
— Не е нужно да има такъв. Прехвърлил си й ги за свършена работа за компанията, извън служебните й задължения.
Зяпнах.
— Каква чудесна теория! Виж, Майлс, старче, ако е било за свършена за компанията работа, а не за мен лично, тогава би трябвало да знаеш за това и би трябва ло да й платиш с акции на същата сума, в края на краищата делихме печалбите фифти-фифти, дори и след като аз… поне си мислех… че държах контролния пакет. Не ми казвай само, че си прехвърлил на Бел пакет от акции на същата стойност?
Видях ги, че се споглеждат и у мен се породи диво подозрение.
— А може и да си го направил! Бас ловя, че моята малка дундичка те е принудила да го сториш, инак нямаше да влезе в играта. Така ли е? Ако е така, можеш да заложиш цялото си имане, че тя моментално е заверила прехвърлянето… а датите ще покажат, че аз съм й прехвърлил акциите си в деня, когато се сгодихме — ами да, съобщението за годежа излезе в „Дезърт Херълд“, — докато ти си прехвърлил акциите си, когато вече си ми връзвал кънките и тя ме заряза. И всичко това е в архивите! Може би някой съдия наистина ще ми повярва, Майлс. Как мислиш, а?
Гепих ги, гепих ги! По изписания върху лицата им смут разбрах, че се бях натъкнал на единственото обстоятелство, което никак не можеха да обяснят и което аз никога не биваше да науча. Значи ги притиснах в ъгъла… и тогава ми хрумна още една щуротия. Щуротия ли? Не, беше си съвсем логично.
— Колко акции, Бел? Колкото измъкна от мен, само за да се „сгодиш“? Ти направи за него повече; би трябвало да получиш и повече. — Млъкнах изведнъж. — Един момент… вижда ми се странно, че Бел е дошла тук, само да си поговори с мен, след като никак не обича да пътува. Може би въобще не си била толкова път; може би си била тук през цялото време? Вие двамата да не сте се събрали вече? Или би трябвало да кажа „сгодили“? Или… сте вече женени? — Замислих се над това. — Басирам се, че сте. Майлс, ти не си толкова отвеян като мен; мога да заложа и последната си риза, че ти никога, ама никога, не би прехвърлил акции на Бел само срещу голо обещание за брак. Но би могъл да го направиш като сватбен подарък — стига да запазваш правото си на глас върху тях. Не си прави труда да ми отговаряш, утре ще започна да ровя за фактите. Тези данни също ще ги има в регистрите.
Майлс погледна Бел и рече:
— Не си губи времето. Запознай се с мисис Джентри.
— Така ли? Моите поздравления — и за двама ви. Вие си подхождате един на друг. А сега за моя пакет акции. След като мисис Джентри очевидно не може да се омъжи за мен…
— Не ставай глупак, Дан. Лесно ще оборя твоята смехотворна теория. Преотстъпих акции на Бел досущ като теб. По същата причина — за свършена за фирмата работа. Както сам казваш, всичко това е в архивите. Бел и аз се оженихме само преди седмица… но ако провериш в архивите, ще видиш, че акциите й са регистрирани доста преди това. Не можеш да свържеш двете събития. Не — тя е получила от двама ни акции, поради големите й заслуги към фирмата. Сетне, след като ти я зарязваш и след като напускаш фирмата, ние се женим.
Това ме препъна. Майлс бе прекалено хитър, за да ми поднесе лъжа, която лесно можех да опровергая. Но във всичко това имаше нещо фалшиво, още нещо, което ми убягваше.
— Кога и къде се оженихте?
— В съда в Санта Барбара, миналия четвъртък. Макар че това не ти влиза в работата.