— Може би — не. А кога е прехвърлен пакетът ти с акции?
— Не помня точно. Провери сам, ако искаш да разбереш.
По дяволите, просто не ми звучеше вярно това, че й е прехвърлил акции, преди тя да се омъжи за него. Аз можех да се подлъжа от такъв фокус; но това изобщо не бе характерно за него.
— Чудя се, Майлс, ако наема детектив и той се поразрови, дали няма да открие, че вие двамата сте се оженили доста по-отдавна? Може би в Юма? Или в Лас Вегас? Или сте прескочили до Рино онзи път, когато двамата пътувахте на север да оправяте данъците? Може би ще излезе, че регистрирацията на този брак предхожда датите на прехвърлянето на акциите ми и на мнимото преотстъпване на патентите ми на фирмата? М-м?
Майлс не се поддаде; дори и не погледна Бел. Що се отнася до нея, то изписаната върху лицето й омраза не би могла да се увеличи дори и след един такъв удар напосоки. Но това ми се виждаше логично и реших да следвам интуицията си докрай.
— Дан, бях търпелив и се постарах да се разбера с теб — рече безизразно Майлс. — Единственото, което получих в замяна, са хули. Затова мисля, че е време да си вървиш. Инак можеш да бъдеш адски сигурен, че ще те изхвърля — теб и въшливия ти котарак!
— Оле! — отвърнах аз. — Това са първите мъжки приказки, които изрече тази вечер. Но не наричай Пийт „въшлив“. Той разбира английски и нищо чудно да ти отхапе това-онова. Добре, бивши приятелю, тръгвам си… но искам да тегля една последна реч, съвсем кратичка. Може би това ще са последните думи, които ще чуете от мен. Става ли?
— Ами… добре. Само че наистина бъди кратък.
Бел рече бързешком:
— Майлс, искам да говоря с теб.
Той й направи знак с ръка да замълчи, без дори да я погледне.
— Давай. И бъди кратък.
Обърнах се към Бел.
— Може би няма да искаш да чуеш това, което ще кажа, Бел. Предлагам ти да излезеш.
Тя, разбира се, остана. Аз и затова й предложих — исках да съм сигурен, че ще остане. Обърнах се отново към него.
— Майлс, аз не съм ти чак толкова ядосан. Нещата, които един мъж е готов да направи заради една жена-измамничка, са направо невероятни. Щом Самсон и Марк Антоний са били уязвими, защо трябва да очаквам ти да си имунизиран? Честно казано, вместо да ти се сърдя, би трябвало да съм ти благодарен. И предполагам, че е така, поне мъничко. Знам също, че те и съжалявам. — Погледнах към Бел. — Тя е вече твоя и сега е изцяло твой проблем… а всичко това на мен ми струва известна сума пари и временно разстройство на душевния ми покой. Но какво ще ти струва тя на теб? Тя ме изигра, тя дори е успяла да убеди теб, моя доверен приятел, да ме измамиш… та кой ли ден тя ще се сдуши с някое ново зверче и ще почне да мами и теб? Следващата седмица? Следващия месец? След година? Тъй както вълкът се връща там, където е изял агнето…
— Майлс! — изпищя Бел.
Майлс рече заплашително:
— Разкарай се!
Знаех, че говори сериозно. Затова станах.
— Тъкмо си тръгвахме. Жал ми е за теб, стари приятелю. Ние и двамата допуснахме една първоначална грешка и вината бе колкото моя, толкова и твоя. Но сега ти ще трябва да плащаш за нея сам. А твърде жалко… защото това бе една толкова невинна грешка.
Любопитството надделя у него.
— Какво искаш да кажеш?
— Трябваше да се запитаме защо една жена, толкова умна, красива и компетентна, изяви желание да работи при нас за заплатата на секретарка-машинописка. Ако бяхме взели отпечатъците й — така, както постъпват в големите фирми — и ги бяхме пратили за рутинна проверка, може би нямаше да я вземем на работа… и щяхме да сме още съдружници.
Отново в целта! Майлс неочаквано се вторачи в жена си и тя изглеждаше като — е, „заклещен в ъгъла плъх“ не е точната фраза; плъховете нямат формите на Бел.
Вече не можех да си тръгна и да оставя нещата така; просто трябваше да ги довърша; приближих до нея и рекох:
— Е, Бел? Ако взема тази висока чаша пред теб и проверя отпечатъците, какво ще открия? Снимки с надпис „Търси се“, разлепени из пощите? Голяма измамница? Или полигамия? Омъжвала си се за разни леваци да им свиеш паричките, а? Майлс законен сърпуг ли ти е?
Посегнах и взех чашата. Бел я изби от ръката ми.
А Майлс ми кресна.
Сега вече прекалих с изнасилването на късмета си. Бях постъпил глупаво, като влязох в клетката на опасни животни без всякакво оръжие, а после пък забравих първото правило на звероукротителя — обърнах се гърбом. Когато Майлс изкрещя, аз се обърнах към него. Бел посегна към чантичката си… и помня как си помислих, че едва ли бе най-подходящият момент да запали цигара.
После усетих убождането на иглата.
Спомням си единственото, което почувствах, когато ми се подгънаха коленете и започнах да се свличам на килима: пълното ми учудване, че Бел е способна на такова нещо. Защото, ако си туря ръка на сърцето, аз все още й вярвах.