— Какво е това, Дан? Мислил си да се застраховаш, така ли?
— Не.
Сигурно бих й казал повече, но така зададен, последният въпрос изискваше от мен прям отговор.
Тя се намръщи и върна чека с всичко останало в джобовете ми. Сетне зърна чантата на Пийт и очевидно се сети за преградката, която използвах за пренасяне на документи, защото я взе и я отвори.
Веднага намери четворните копия на петнайсетината формуляра от Взаимозастрахователната компания, които бях подписал. Седна и ги зачете. Аз стоях прав — там, където ме бе оставила, досущ като шивашко чучело.
Дойде и Майлс, облечен в хавлия и чехли, с доста количество марля и лейкопласт върху себе си. Приличаше на четвърторазреден боксьор средна категория, чийто мениджър му е подредил тайничко една хубавка загуба. Едната му превръзка бе досущ като при свален скалп — обрамчваше плешивата му глава; Пийт сигурно го бе сгащил, докато е бил паднал.
Бел го погледна и му показа с жест да не си отваря устата. Посочи му и купчината книжа, които преглеждаше. Той седна и се зачете през рамото й. Настигна я и приключи заедно с нея четенето на последния документ. Тя рече:
— Това допълнително усложнява нещата.
— Прекалено, меко казано. Датата на призовката е за четвърти декември — това ще рече утре. А той не е на себе си. Трябва да го изведем оттук! — Погледна часовника си. — Още заранта ще почнат да го търсят.
— Майлс, винаги се панираш като шубелия, когато положението стане напечено. Това е шанс, може би най-добрият шанс, на който бихме могли да се надяваме.
— Как си го представяш?
— Тази зомби-„супа“, колкото и да е добра, си има един недостатък. Да предположим, че си натоварил някого с нея и искаш да прави онова, което пожелаеш. Добре, той го прави. Изпълнява заповедите ти; налага му се. Знаеш ли нещо за хипнозата?
— Не много.
— Знаеш ли нещо друго, освен правото, шишко? Липсва ти всякаква любознателност. Същността на проблема е в следното: следхипнотичната заповед може да влезе в противоречие — а е почти сигурно, че ще стане така — с онова, което обектът всъщност иска да направи. В крайна сметка това може да го запрати в ръцете на психиатър. Ако психиатърът е достатъчно опитен, той ще открие каква е причината за раздвоението му. Възможно е Дан да отиде при някой психиатър и той да го освободи от заповедите, които съм му дала. Ако го направи, ще имаме сума неприятности.
— По дяволите, нали ми каза, че този наркотик е сто процента сигурен.
— Добри Боже, шишко, човек трябва да очаква от живота всичко. Нали в това е цялата му прелест! Чакай да помисля.
След малко тя каза:
— Най-просто и най-безопасно ще е да го оставим да предприеме този скок в съня, който е решил да извърши. Няма да ни се пречка повече, отколкото ако е мъртъв, а и няма да се налага да рискуваме. Вместо да му даваме куп сложни заповеди и да се молим да не излезе от наркозното си състояние, единственото, което трябва да направим, е да му наредим да предприеме студеното си спане, след това — да го извадим от хипнозата и по-късно да го разкараме оттук, или обратното — да го разкараме и по-късно да го извадим от хипнозата. — Тя се обърна към мен. — Дан, кога трябва да предприемеш Спането?
— Няма.
— А какво е това? — рече тя и посочи книжата от чантата ми.
— Книжа за студено спане. Договори с Взаимозастрахователната.
— Той не е в ред — изкоментира Майлс.
— Хм… ами да, разбира се. Винаги забравям, че когато са под въздействието му, не могат да мислят. — Тя приближи и ме погледна в очите. — Дан, искам да ми разкажеш всичко за тази сделка със спането. Започни от началото и разкажи всичко. Ти разполагаш тук с всички книжа, за да го направиш; очевидно си ги подписал днес. А сега заявяваш, че няма да го направиш. Разкажи ми всичко, защото искам да узная защо искаше да го направиш, а сега казваш, че няма да го сториш.
И така, аз се разбъбрих. При така поставен въпрос, можех да отговарям дълго. Необходимо ми бе доста време докато свърша, защото изпълних точно указанията й, изложих всичко най-подробно.
— Значи си седеше в онзи крайпътен ресторант и реши да се откажеш, така ли? И вместо това ти хрумна да дойдеш тук и да ни създадеш неприятности?
— Да.
Бях склонен да продължа, да й разкажа за пътуването, да й кажа за това какво казах на Пийт и какво ми отвърна той, да й кажа как спрях пред една дрогерия и се погрижих за акциите си в „Наето момиче“, как после стигнах до дома на Майлс, как Пийт не искаше да чака в колата, как…