Тя обаче не ми даде тази възможност. Рече:
— Ти отново промени решението си, Дан. Ти искаш да предприемеш това студено спане. Ти ще го направиш. Няма да позволиш нищо на този свят да ти попречи да предприемеш студеното спане. Разбираш ли ме? Какво ще направиш?
— Ще предприема студеното спане. Искам да предприема…
Залюлях се. Комай цял час стоях щръкнал като семафор, без да мръдна и мускулче, защото никой не ми бе наредил да го сторя. Започнах бавно да се свличам към нея.
Тя отскочи назад и заповяда рязко:
— Седни!
И аз седнах.
Бел се обърна към Майлс.
— Това е достатъчно. Ще му го набивам в главата, докато не съм сигурна, че няма да се отметне.
Майлс погледна часовника.
— Каза, че лекарят искал да се яви по обяд.
— Имаме достатъчно време. Но най-добре ще е да го откараме там, просто за да… Не, по дяволите!
— Какво има?
— Времето е прекалено малко. Инжектирах му конска доза „супа“, защото исках да му въздейства бързо, преди да ме е ударил. Към обяд ще е достатъчно изтрезнял, за да убеди повечето хора. Но не и лекаря.
— Може би прегледът ще е съвсем повърхностен. Основният вече е бил направен и документите са подписани.
— Нали чу какво му е казал лекарят? Щял да го провери дали не е пил. Това означава, че ще пробва рефлексите му, ще се взре в очите му и… още маса неща, които не искаме да му прави. Неща, които не можем да си позволим един лекар да направи. Майлс, това няма да сработи.
— Какво ще кажеш за вдругиден? Да им се обадим и да им кажем, че ще има известно забавяне?
— Млъкни и ме остави да помисля.
И тя се зае да преглежда книжата, които носех със себе си. Сетне излезе от стаята, върна се веднага с часовникарска лупа, която захвана с дясното си око — като монокъл, и се зае да разгледа изключително внимателно всеки документ. Майлс я попита какво прави, но тя не обърна внимание на въпроса му.
След това свали лупата от окото си и рече:
— Слава Богу, че всички те са принудени да използват едни и същи държавни формуляри. Шишко, дай ми телефонния указател.
— Защо?
— Дай го, дай го по-скоро. Искам да проверя точното наименование на една фирма… е, аз го знам, но искам да бъда сигурна.
Роптаейки, Майлс и го донесе. Тя го прелисти и сетне рече:
— Да, „Мастър иншуърънс къмпани ъф Калифорния“… ще се съберат и двете. По-добре да бе „Мотърс“ вместо „Мастър“; така работата щеше да е опечена, но пък нямам никакви връзки в „Мотърс иншуърънс“, а и освен това не съм сигурна, че те се занимават с анабиоза; май се занимават само с коли и камиони. — Вдигна глава. — Шишко, ще се наложи да ме откараш веднага до фабриката.
— А?
— Освен ако не знаеш някой по-бърз начин да намерим електрическа пишеща машина с карбонова лента. Не, ти иди и я донеси; аз трябва да завъртя някой и друг телефон.
Той се намръщи.
— Почвам да схващам какъв е планът ти. Но, Бел, това е лудост. Това е адски опасно.
Тя се засмя.
— Ти така си мислиш. Още преди да се сговорим ти казах, че имам солидни връзки. Ти можеше ли сам да извъртиш сделката с „Маникс“?
— Ами… не знам.
— Аз обаче знам. И може би също така не знаеш, че „Мастър иншуърънс“ е част от групировката „Маникс“?
— Ами, не, не знаех. Но не виждам с какво това променя нещата.
— Това означава, че връзките ми с тях са се запазили. Виж какво, шишко, фирмата, в която работех, помагаше на „Маникс“ да си укрива данъците… докато босът ми не напусна страната. Как мислиш, че успяхме да постигнем толкова добра сделка, без да сме в състояние да гарантираме, че момченцето Дани ще е съгласен с нея? Знам всичко за „Маникс“. А сега побързай и донеси онази машина, а аз ще ти дам възможността да видиш как работи един художник. И се пази от котката.
Майлс възропта, но се надигна да върви, после се върна.
— Бел? Дан не беше ли паркирал пред къщата?
— Защо?
— Защото колата му я няма.
Изглеждаше обезпокоен.
— Ами сигурно е паркирал в пресечката. Това не е важно. Донеси машината. И побързай!
Той отново излезе. Можех да му кажа къде съм паркирал, но тъй като не ме попитаха, не го сторих. Изобщо не разсъждавах.
Бел отиде някъде другаде и ме остави сам. Вече бе светло, когато Майлс се върна, изглеждаше изнурен и носеше тежката пишеща машина. След това ме оставиха отново сам.
Скоро Бел се върна и запита:
— Дан, тук има един документ, в който възлагаш на застрахователната компания да се погрижи за акциите ти в „Наето момиче“. Ти не желаеш това; ти искаш да дадеш пакета от акции на мен.