Не отговорих. Тя се разтревожи и рече:
— Нека го формулирам иначе. Ти наистина искаш да ми дадеш акциите. Ти знаеш, че искаш да ми ги дадеш. Знаеш го, нали?
— Да. Искам да ги дам на теб.
— Добре. Ти искаш да ми ги дадеш. Ти трябва да ми ги дадеш. Няма да си щастлив, ако не ми ги дадеш. Къде са те? В колата ти ли?
— Не.
— Къде тогава?
— Изпратих ги по пощата.
— Какво? — Тонът й стана пронизителен. — Кога ги изпрати? На кого ги изпрати? И защо?
Ако ми бе задала втория въпрос последен, щях да й отговоря. Но отвърнах на третия — толкова ми бяха възможностите.
— Преотстъпих ги.
Намеси се Майлс.
— Къде каза, че ги е дянал?
— Казва, че ги е изпратил по пощата… защото ги е преотстъпил! Най-добре намери колата му и я претърси, може просто да си въобразява, че ги е изпратил. Определено ги е носил със себе си в застрахователната компания.
— Преотстъпил ги? — повтори Майлс. — Добри Боже! И на кого?
— Сега ще го попитам. Дан, на кого преотстъпи пакета си от акции?
— На Банк ъф Америка.
Не ме попита защо, инак щях да й кажа за Рики. Раменете й хлътнаха и тя въздъхна.
— Такова е развитието на мача, шишко. Можем да забравим за акциите. Никак няма да ни е лесно да ги измъкнем от банката. — Тя изведнъж се изправи. — Освен ако все още не ги е изпратил. Ако не е, ще изчистя това преотстъпване толкова хубавичко, че документацията ще ти се види чистичко изпрана. Сетне отново ще ги преотстъпя… на себе си.
— На нас — поправи я Майлс.
— Това са подробности. Иди и намери колата.
Майлс се върна малко по-късно и обяви:
— Не я намерих в радиус от шест пресечки. Минах по всички улици и подходни алеи.
— Чу го да казва, че е дошъл със собствената си кола.
— Е, каза, ама колата я няма. Попитай го кога и къде е изпратил акциите.
Бел ме попита и аз им казах.
— Малко преди да дойда тук. Пуснах ги в пощенска кутия на ъгъла на „Сепълвида“ и булевард „Вентура“.
— Смяташ ли, че лъже? — попита Майлс.
— Не може да лъже, не и във формата, в която се намира. А и спомена твърде много подробности, от които личи, че не бърка. Остави това, Майлс. Може би след като го разкараме, ще се окаже, че преотстъпването не е валидно, защото преди това вече ни е продал акциите… поне ще взема подписа му на няколко празни листа и ще видя какво мога да направя.
И така, тя се опита да ми вземе подписа, а аз се опитах да й услужа. Но във формата, в която се намирах, не можех да пиша достатъчно добре, та да я задоволя. Най-накрая тя измъкна листа от ръцете ми и рече злобно:
— Повдига ми се от теб! Аз мога да те подпиша по-добре! — Сетне се наведе към мен и рече отчетливо: — Иска ми се да бях убила онази твоя котка.
Повече не ме безпокоиха доста време. Накрая Бел се появи отново и каза:
— Дани, момчето ми, ще ти сложа една инжекция и ще се почувстваш много по-добре. Ще си в състояние да станеш, да се движиш и да се държиш както обикновено. Няма да си сърдит никому; особено на мен и на Майлс. Ние сме най-добрите ти приятели. Така е, нали? Кои са най-добрите ти приятели?
— Вие. Ти и Майлс.
— Но за теб аз съм и нещо повече. Аз съм ти като сестра. Кажи го.
— Ти си ми като сестра.
— Добре. Сега ще попътуваме с колата, а после ти ще предприемеш Дългото спане. Ти си малко болен, а когато се събудиш, ще си съвсем здрав. Разбираш ли ме?
— Да?
— Коя съм аз?
— Ти си най-добрата ми приятелка. Ти си ми като сестра.
— Добро момче. Вдигни ръкава си.
Не усетих изобщо убождането, но ме жилна, когато извади иглата. Изправих се, свих рамене и рекох:
— Ей, сестричке, това смъди. Какво беше?
— Нещо, от което ще се почувстваш по-добре. Беше болен.
— Да, бях болен. Къде е Майлс?
— Ще дойде след малко. А сега дай и другата ръка. Вдигни ръкава.
Попитах:
— Защо? — но вдигнах ръкава и й позволих да ме инжектира отново. Подскочих.
Тя се усмихна.
— Не те заболя много, нали?
— А? Не, не ме заболя. Какво беше?
— Ще ти помогне да дремнеш по време на пътуването. А когато стигнем, ще се събудиш.
— Добре. Искам да дремна. Искам да предприема Дългото спане. — Сетне се почувствах объркан и се огледах, — Къде е Пийт? Пийт ще дойде да спи с мен.
— Пийт ли? — попита Бел. — Ами ти не помниш ли, скъпи? Изпрати Пийт при Рики. Тя ще се погрижи за него.
— О, да! — усмихнах се облекчено аз.
Изпратил съм Пийт при Рики; спомних си, че го пратих по пощата. Всичко е наред. Рики обичаше Пийт и щеше добре да се погрижи за него, а аз щях да спя.
Откараха ме в Обединения храм в Соутел, който използваха някои от по-малките застрахователни компании — онези, които не разполагаха със свои собствени Храмове за сънища. Спах по време на целия път, но се събудих веднага, щом Бел ме заговори. Майлс остана в колата, а тя ме отведе. Момичето на рецепцията вдигна глава и попита: