Отказах се да гадая повече и зачетох вестника. „Енергичния бобър“ го бе поставил на рамка за четене и за известно време ми се струваше, че ще трябва да се задоволя с четенето само на първа страница, защото не знаех как да разгърна проклетото нещо. Страниците му изглеждаха като слепени.
Накрая случайно докоснах долния десен ъгъл на първата страница; тя се сви нагоре и… изчезна, явно бе използван някакъв ефект на електрически заряд на повърхността, който се задействаше от докосването. Другите страници следваха една подир друга, след като докоснех онова място.
Съдържанието на поне половината от вестника ми бе толкова познато, че предизвика носталгията ми: „Вашият хороскоп за днес“, „Кметът открива нов басейн“, „Ограниченията, продиктувани от съображения за сигурност, подкопават свободата на печата, твърди Н.Й.Солон“, „Гигантите с втора поредна победа“, „Необичайни горещини заплашват зимните спортове“, „Пакистан предупреждава Индия“ и т.н., и т.н., додето не те обхване безкрайна досада.
Някои от заглавията касаеха нови понятия, но съдържаха в себе си обяснение за съдържанието на статиите: ЛУННА СОВАЛКА ВСЕ ОЩЕ Е ПОДЛОЖЕНА НА МЕТЕОРИТЕН ДЪЖД — Денонощната станция — с две пробойни, жертви няма; ЧЕТИРИМА БЕЛИ ЛИНЧУВАНИ В КЕЙПТАУН — Очаква се реакция на ООН; МАЙКИ-ОСИНОВИТЕЛКИ ИСКАТ ПО-ВИСОКО ЗАПЛАЩАНЕ — Настояват „аматьорките“ да бъдат поставени извън закона; ПЛАНТАТОР ОТ МИСИСИПИ ОБВИНЕН ПО ЗАКОНА „АНТИ-ЗОМБИ“ — Защитата му: „Онези момчета не са били дрогирани насила, те са си просто глупави!“
Досещах се какво означаваше това, последното… от собствен опит.
Но някои от новите понятия не ми говореха абсолютно нищо. „Уоглитата“ продължавали да се разпространяват и още три френски града били евакуирани; кралят обмислял дали поразеният район да не бъде засипан.
Крал ли? Е, добре, френската политика би могла да се завърти накъдето си ще, но те обмисляха да използват „Санитарна пудра“ срещу „уоглитата“ — каквото и да бяха те. Може би — радиоактивна? Надявах се да изберат някой безветрен ден… най-добре трийсети февруари. Самият аз бях получавал свръхдоза радиация, поради грешка на един тъпанар-техник в Сандия. Не стигнах до стадия на повръщане, от който „връщане няма“, но не препоръчвам никому диета от рентгени и кюри.
Поделението на лосанджелиската полиция в Лагуна Бийч вече било екипирано с „лейкоил“ и шефът му предупреждава всички хулигани да напуснат града. „Хората ми имат заповед да атакуват без предупреждение и сетне да разследват. На това трябва да бъде турен край!“
Отбелязах си мислено да стоя надалеч от Лагуна Бийч, докато не разбера какъв е крайният резултат от мача. Не исках да ме разследват, дори и след.
Това са просто примери. Сума статии започваха обещаващо, но сетне затъваха в — според мен — двусмислен език.
Тъкмо прелиствах разсеяно обявите, когато погледът ми бе привлечен от няколко нови рубрики. Имаше ги и добре познатите — за смърти, раждания, сватби, разводи, но имаше също така и „Постъпване“ и „Възвръщане“, подредени по имената на съответната обител за анабиоза. Проверих в „Соутел Конс.“ и намерих името си. Усетих топлото чувство на „принадлежност“ към света.
Но определено най-интересното във вестника бяха рекламите. Една от обявите ми се заби в съзнанието: „Привлекателна, все още млада вдовица, копнееща да пътува, желае да се запознае със зрял мъж с подобна склонност. Цел: двугодишен брачен договор.“ Онова, което ме грабна обаче, бе рекламата на стоки за бита.
„Наето момиче“, сестрите, братовчедките и лелите й бяха навсякъде — и все още използваха същата търговска марка: яко момиче с метла, — която аз бях изрисувал за главата на бланките. Жегна ме съжаление, че толкова прибързано се отървах от акциите си в „Наето момиче инк.“; комай те бяха най-ценни в целия портфейл на собствеността ми. Не, грешах; ако ги бях задържал на времето, онази двойка крадци щеше да ми ги задигне: щяха да оформят фалшиво преотстъпване в тяхна полза. А сега излизаше, че Рики ги е получила — и ако Рики бе забогатяла от тях, е, не би могло това да се случи на по-подходящ човек.
Отбелязах си първо да открия Рики — това бе от първостепенна важност. Тя бе всичко, което ми бе останало от света, който познавах, и образът й се мержелееше в твърде едър план в съзнанието ми. Милата малка Рики! Ако бе само с десет години по-голяма, никога нямаше да погледна Бел… и нямаше да си изгоря пръстите.