Останах и успях да се набутам при завеждащия бюрото по наемане на работна ръка. Той с нежелание погледна единствения формуляр, от който имаше смисъл и ми каза, че инженерната ми диплома не означавала нищо, тъй като са минали трийсет години, откакто съм прилагал уменията си.
Изтъкнах му, че съм от Спалите.
— Още по-зле. Във всеки случай не вземаме на работа хора, по-възрастни от четирийсет и пет години.
— Но аз не съм на четирийсет и пет. Само на трийсет съм.
— Роден сте през 1940. Съжалявам.
— И какво да направя? Да се застрелям ли?
Той сви рамене.
— Ако съм на ваше място, ще подам документи за пенсия по старост.
Излязох бързо, преди да ми се доще да му дам някой и друг съвет. Сетне извървях около три четвърти миля до парадния вход и влязох. Името на главния мениджър бе Къртис; попитах за него.
Преминах първите две нива само с настояването, че го търся по бизнес-въпроси между двама ни. „Наемно момиче инк.“ не използваше собствените са автомати за секретарки в приемните; предпочитаха служителки от истинска плът и кръв. В крайна сметка стигнах до някакво място, няколко етажа по-високо и (както прецених) на две врати от шефа, но тук се сблъсках с една непреклонна секретарка, която искаше да узнае по каква точно работа го търся.
Огледах се. Беше бая големичък офис с около четирийсет души в него, без да броим най-различните автомати. Тя рече остро:
— Е? Кажете ми по каква работа го търсите и аз ще се обадя на секретарката, която подрежда графика на срещите на мистър Къртис.
Рекох гръмко, така че всички да ме чуят:
— Искам да разбера какви са намеренията му към съпругата ми!
Шейсет секунди по-късно бях вече в личния му кабинет. Той вдигна глава.
— Е? Що за глупости са това, по дяволите?
Отне ни половин час и доста ровене из архивите, докато се убеди, че нямам съпруга и съм всъщност основателят на фирмата. Сетне нещата тръгнаха по-приятелски, с питиета и пури, запознах се с търговския директор, с главния инженер и с други шефове на отдели.
— Мислехме си, че сте умрял — каза ми Къртис. — Всъщност и в официалната история на компанията пише така.
— Това е само слух. Сигурно става дума за някой друг Д.Б.Дейвис.
Търговският директор Джак Галоуей попита неочаквано:
— Сега с какво се занимавате, мистър Дейвис?
— С нищо особено. Сега, ъ-ъ-ъ… съм в автомобилния бизнес, но ще напускам. Защо?
— „Защо“ ли? Не е ли ясно? — Обърна се към главния инженер — мистър Макбий. — Чу ли го, Мак? Всички инженери сте един дол дренки; никога няма да забележите кога птичето ще кацне на рамото ви. „Защо“ ли, мистър Дейвис? Защото вие сте истинският символ на продажбите, ето защо! Защото сте самата романтика. „Основателят на фирмата се завръща от гроба и посещава любимото си отроче.“ „Изобретателят на първия домашен робот се наслаждава на плодовете на гения си.“
Прибързах да възразя:
— Почакайте малко, аз не съм рекламен модел, нито пък кинозвезда. Обичам уединението си. Не съм дошъл тук за това; дойдох за работа… свързана с проектирането.
Мистър Макбий вдигна вежди, но не каза нищо.
Пререкавахме се известно време. Галоуей се опита да ме убеди, че това е просто мой дълг към фирмата, която съм основал. Макбий каза малко, но бе очевидно, че от мен няма да има полза за отдела му — в един момент ме попита какво зная за проектирането на твърди вериги. Трябваше да призная, че единствените ми познания се базираха на прочетената тук-там информация в научнопопулярната литература.
Накрая Къртис предложи компромис.
— Вижте какво, мистър Дейвис, вашето положение наистина е много специално. Човек би могъл да каже, че сте основали не само тази фирма, но и целия клон на промишлеността. Въпреки това, както подсказа мистър Макбий, тя се е развивала, докато вие сте били в Голямото спане. Може би ще е разумно да ви назначим като… ъ-ъ-ъ… „Почетен инженер-изследовател“.
Поколебах се.
— И какво ще означава това?
— Каквото го направите да означава. Но ще ви кажа честно, че от вас ще се очаква да си сътрудничите с мистър Галоуей. Ние не само произвеждаме тези продукти, но и трябва да ги продаваме.
— Ъ-ъ-ъ… ще имам ли възможността да проектирам?
— Това ще зависи от вас. Ще разполагате с всички необходими условия да правите онова, което желаете.
— И с работилница?
Къртис се спогледа с Макбий. Главният инженер отвърна: