Е, да върви по дяволите. И без това не възнамерявах да се мотая тук още дълго време.
След около час се върнах в кабинета си и намерих още един плик, този път с емблема за вътрешноведомствена кореспонденция; помислих си, че Мак бе решил веднага да ми вдигне червения картон.
Но писмото бе от счетоводството. Ето какво пишеше в него:
Драги мистър Дейвис,
Относно: акциите, за които се интересувахте.
Дивидентите върху по-големия пакет са били изплащани от първото тримесечие на 1971 до второто тримесечие на 1980 г. срещу оригиналните акции на доверителен фонд в полза на лице на име Хайнике. Нашата реорганизация бе извършена през 1980 г. и от извадката, която имам, е малко неясно, но изглежда, че равностоен пакет акции е бил продаден на „Космополитън иншуърънс груп“, която още го държи. Що се отнася до по-малкия пакет, той е бил собственост (както и предположихте) на Бел Д. Джентри до 1972 г., след което е бил преотстъпен на „Сиера аксептънс корпорейшън“, която е продала акциите на борсата. Последвалата история на всяка акция и нейния еквивалент след реорганизацията може да бъде проследена точно, но ще изисква още време.
Ако нашият отдел може да ви бъде от полза и в бъдеще, моля ви, не се притеснявайте да ни се обадите.
Позвъних на Ройтер и му благодарих, казах му, че това бе всичко, което ми е необходимо. Сега вече знаех, че акциите ми не са били прехвърлени на Рики. Тъй като прехвърлянето на моя пакет е било определено измама, то тая работа намирисваше на Бел; тоя Хайнике явно бе или някой от мекеретата й, или фиктивна личност — навярно тогава тя вече е планирала как да измами и Майлс.
Очевидно е закъсала след смъртта на Майлс и е продала по-малкия пакет. Но не ме интересуваше ни най-малко какво бе сполетяло акциите, след излизането им изпод контрола на Бел. Забравих да помоля Ройтер да проследи какво бе станало с акциите на Майлс… това би могло да е следа към Рики, макар тя повече да не държеше акциите. Но вече бе късен петъчен следобед; щях да го попитам в понеделник. Точно сега исках да отворя големия плик, който все още ме очакваше, защото бях забелязал обратния адрес.
Още в началото на март бях писал до Патентната служба с молба да ме информират за оригиналните патенти за „Енергичния бобър“ и „Дан Чертожника“. Убедеността ми, че оригиналният „Енергичен бобър“ бе просто друго име на „Гъвкавия Франк“, бе поразклатена от първия ми обезпокоителен контакт с „Дан Чертожника“; започнах да допускам, че същият неизвестен гений, който бе измислил „Дан“, толкова сходен с моята идея, би могъл да създаде паралелно и еквивалент на „Гъвкавия Франк“. Тази теория се подкрепяше и от факта, че двата патента бяха издадени в една и съща година, че и двата се държаха (или поне са били държани, докато им е изтекъл срокът) от „Аладин“.
Трябваше обаче да разбера. И ако този изобретател бе още жив, исках да се запозная с него. Можеше да ме научи на това-онова.
Първо писах до Патентната служба, но оттам ми отговориха официално, че всички документи за изтекли патенти се пазят в Националния архив в Карлсбадските пещери. Затова писах до Архива и получих нов официален отговор със списък на съответните цени на извършваните от тях услуги. Ето защо писах трети път, този път писмото бе придружено от квитанция за пощенски превод (не приемаме чекове, моля) с молба да ми изпратят копия на цялата документация на двата патента — описания, искове, чертежи, история.
Дебелият плик изглежда съдържаше отговора на последното ми писмо.
Най-отгоре под номер 4 307 909 бе първият патент за „Енергичния бобър“. Преминах направо към чертежите, пренебрегвайки описанията и исковете. Исковете и без това не са интересни никъде другаде, освен в съда; основното в тях е да предявиш възможно най-големия иск с най-общи фрази, след това патентните експерти ще те поокастрят оттук-оттам — нали за това са родени юристите по патентно право? Описанията, от друга страна, трябва да са фактологични, но аз мога да разчитам чертежи по-бързо, отколкото да чета описания.
Трябва да призная, че не приличаше много на „Гъвкавия Франк“. Бе по-добър от „Франк“; можеше да върши повече неща, а някои свръзки и вериги бяха по-опростени. Основната идея бе една и съща, но така и трябваше да бъде, защото машини, управлявани от Торсенови тръби и предшестващи „Енергичния бобър“, би трябвало да почиват на същите принципи, които бях използвал в „Гъвкавия Франк“.