Почти можех да си се представя как проектирам подобно устройство… втори, подобрен модел на „Франк“. Някога ми бе хрумнало нещо подобно — „Франк“ без ограниченията да е само домакински уред.
Най-накрая потърсих името на изобретателя в описанието и иска.
Познах го, има си хас да не го позная. Името бе Д.Б.Дейвис.
Гледах го и си досвирквах „Времето е в ръцете ми“ — бавно и фалшиво. Значи Бел отново бе излъгала. Питах се дали изобщо в бръщолевиците, с които ме бе засипала, се съдържаше поне някаква истина. Разбира се, Бел бе патологична лъжкиня, но бях чел някъде, че патологичните лъжци обикновено следват определен модел — започват от истината и я доукрасяват, вместо да си измислят изцяло и отначало. Очевидно моят модел на „Франк“ не е бил „откраднат“, а са го дали на някой инженер да го доизкусури, а сетне са подали молба за патент от мое име.
Сделката с „Маникс“ обаче изобщо не се е осъществила; този факт бе установен, знаех го от архива на компанията. Ала Бел бе казала, че провалът им да произведат „Гъвкавия Франк“ осуетил сделката.
Дали Майлс бе задигнал „Франк“ за себе си, създавайки у Бел впечатлението, че е откраднат? Или по-скоро преоткраднат.
В такъв случай… Изоставих този въпрос като безнадежден, по-безнадежден и от търсенето на Рики. Може би ще се наложи да постъпя на работа в „Аладин“, за да разтършувам откъде са се сдобили с базовия патент и кой се е облагодетелствал от сделката. А може би не си струваше, тъй като срокът на патента бе изтекъл, Майлс бе мъртъв и Бел, ако бе спечелила някой и друг долар, отдавна бе прахосала всичко. Изпитвах задоволство, защото се бях сдобил с потвърждение на онова, което исках да докажа — че изобретателят бях аз. Професионалната ми гордост бе спасена, а кой го е еня за пари, когато яденето му три пъти на ден е осигурено? Не и аз.
И така, разлистих патент 4 307 910 — първият за „Дан Чертожника“.
Чертежите ми доставиха истинско удоволствие. Самият аз не бих могъл да го проектирам по-добре; това момче наистина си го биваше. Възхитих се на икономичността във връзките и на умелия начин, по който бяха използвани веригите, за да се намалят движещите се части до минимум. Движещите се части са като сляпото черво — източник на неприятности, който трябва да се отстранява винаги, когато е възможно.
Той дори бе използвал електрическа пишеща машина за шасито на клавиатурата — бе отбелязано, че е използвана серийна машина от IBM. Това бе хитро, това бе истинско инженерство: никога не измисляй нещо, което може да се купи в най-близкия магазин.
Трябваше да разбера кое бе това умно момче, ето защо разлистих книжата.
Името му бе Д.Б.Дейвис.
Дълго стоях умислен, след което позвъних на д-р Албрехт. Намериха го и му съобщих кой съм, тъй като телефонът ми в офиса бе без екран.
— Познах те по гласа — отвърна той. — Здравей, синко. Как се справяш с новата си работа?
— Доста добре. Но още не са ми предложили да стана съдружник.
— Дай им известно време. Иначе как си? Започна ли да свикваш?
— О, разбира се! Ако знаех колко хубаво ще бъде тук и сега, щях да предприема Спането по-рано. Не можеш ме накара да се върна в 1970-а.
— Хайде, хайде! Спомням си тази година много добре. Тогава бях дете и живеех в една ферма в Небраска. Ходех на лов и за риба. Забавно беше. По-забавно, отколкото е сега.
— Е, всеки знае най-добре себе си. На мен ми харесва сегашното. Но виж, докторе, не ти звъня да си бъбрим на отвлечени теми; имам един малък проблем.
— Повечето хора имат големи проблеми. Хубаво, давай.
— Докторе, възможно ли е Дългото спане да причини амнезия?
Той се поколеба преди да отговори.
— Теоретично е възможно. Не мога да кажа обаче, че съм имал такъв случай. Искам да кажа, без да е свързан и с други причини.
— Кое предизвиква амнезията?
— Много фактори. Най-разпространеният може би е подсъзнателното желание на самия пациент. Той забравя някои събития или ги пренарежда, защото спомените са непоносими за него. Това е грубо обяснение на функционалната амнезия. Тук трябва да прибавим и старомодното хлопване по главата — амнезия от травма. А може да бъде амнезия, причинена по сугестологичен път… под въздействието на наркотици или хипноза. Какво има, приятелче? Да не би да не можеш да си намериш чековата книжка?
— Не, не е това. В момента съм наред. Но не мога да си обясня някои неща, които са станали преди да предприема Спането… и това ме тревожи.
— Хм… има ли възможност да се е проявила някоя от споменатите причини?
— Да — рекох бавно. — Ъ-ъ-ъ, всичките, с изключение може би на хлопването по главата… а дори и това би могло да се случи, докато бях пиян.