— Пропуснах да отбележа — рече сухо той, — че най-разпространената временна амнезия се дължи на въздействието на алкохола. Виж какво, синко, защо не прескочиш до мен и да поговорим по-подробно? Ако не съм в състояние да определя какво те гризе — не съм психиатър, нали знаеш, — поне ще те пратя при някой хипно-аналитик, който ще ти обели паметта слой подир слой като глава лук и ще ти каже защо си закъснял за училище на четвърти февруари, когато си бил във втори клас. Но вземат доста скъпо, така че защо първо не прескочиш до мен?
Рекох:
— Добри Боже, докторе, вече достатъчно те безпокоих… пък и пари не щеш.
— Синко, аз винаги се интересувам от моите пациенти; те са единственото ми семейство.
Отклоних поканата му, като казах, че ще му позвъня още в началото на седмицата, ако работите не се оправят. Исках сам да премисля всичко.
Повечето лампи бяха изгасени, само в моя кабинет светеше; едно „Наето момиче“ — тип чистачка, надникна, разбра, че стаята е заета, и тихичко се плъзна навън. Аз още седях там.
Чък Фройдънбърг подаде глава и рече:
— Мислех си, че отдавна си си отишъл. Събуди се и иди да си доспиш у дома.
Вдигнах глава.
— Чък, имам чудесна идея. Хайде да си купим буре бира и две сламки.
Той се замисли.
— Ами, сега е петък… а аз обичам в понеделник да съм малко махмурлия, така си напомням кой ден от седмицата е.
— Речено-сторено. Чакай само секунда да прибера някои неща в куфарчето си.
Пихме бира, сетне хапнахме, после пихме още бира в едно заведение, където музиката бе добра, сетне се преместихме в друго заведение, където изобщо нямаше музика, сепаретата бяха обезшумени и никой не те безпокои, стига да поръчваш по нещо приблизително на всеки час. Разговаряхме. Показах му архивните копия на патентите.
Чък прегледа чертежите на прототипа на „Енергичния бобър“.
— Това е наистина добра работа, Дан. Гордея се с теб, момко. Бих искал да ми дадеш автограф.
— Виж сега този.
Подадох му документацията на патента за чертожната машина.
— В някои отношения тази дори е още по-добра. Дан, съзнаваш ли, че навярно си повлиял на занаята повече, отколкото, да речем, Едисон в неговото време? Знаеш ли го, момко?
— Остави това, Чък; въпросът е сериозен. — Посочих купчината фотокопия. — Добре, значи аз съм автор на единия от тях. Но не бих могъл да съм създателят и на другия. Не съм го направил… освен ако спомените ми за времето отпреди Спането не са напълно объркани. Може и да съм имал амнезия.
— Повтаряш това непрекъснато през последните двайсет минути. Но ми се струва, че веригите ти още не са дали накъсо. Не си по-шантав, отколкото е прието за един инженер.
Ударих по масата, халбите затанцуваха.
— Трябва да разбера!
— По-спокойно. И какво възнамеряваш да предприемеш?
— Хм… — забавих се с отговора. — Ще платя на някой психиатър да се разрови из паметта ми.
Той въздъхна.
— Така си и знаех. Виж какво, Дан, нека предположим, че платиш на онзи мозъчен механик да го извърши и той докладва, че ти няма нищо, че паметта ти е в добра форма и всички релета действат. Тогава?
— Не е възможно.
— Това са казвали и на Колумб. Ти изобщо не спомена най-вероятното обяснение.
— А? Какво?
Без да отвърне, той даде знак на сервитьора да донесе големия телефонен указател за целия район. Рекох:
— Какво има? Да не би да викаш вече линейката?
— Още не. — Той запрелиства огромната книга, сетне спря и рече: — Дан, виж това.
Погледнах. Пръстът му бе на „Дейвис“. Три колони дейвисовци. Но пръстът му бе забучен върху дузина „Д.Б.Дейвис“-овци — от „Дабни“ до „Дънкан“.
Имаше трима „Даниел Б. Дейвис“. Един от тях бях аз.
— И това е само от по-малко от седем милиона души — посочи той. — Искаш ли да опиташ късмета си с повече от двеста и петдесет милиона?
— Това не доказва нищо — възразих несмело аз.
— Да — съгласи се той, — не доказва. Ще бъде страхотно съвпадение, съгласен съм, ако двама инженери с толкова сходни таланти са работили върху едно и също нещо, по едно и също време и, не щеш ли, фамилното им име съвпада, както съвпадат и инициалите на първите две. Съгласно законите на статистиката, бихме могли приблизително точно да пресметнем колко вероятно е това да се случи. Но хората забравят — особено тези, които би трябвало да са най-добре запознати, като теб например — че докато законите на статистиката са, за да ни съобщят колко малко вероятни са дадени съвпадения, то те не по-малко ясно твърдят, че съвпадения все пак стават. И нашият случай изглежда точно такъв. И този извод ми се нрави повече, отколкото вероятността да открия, че на приятелчето, с което си пия биричката са му изпушили бушоните. Сега трудно се намират добри приятели, с които да си пиеш биричката.