Чък замълча за малко, преди да продължи:
— Е, това не е кой знае какъв номер. После ти се налага да ги извадиш от носа на момченцето, което излиза като доброволец от тълпата зрители. Но изглеждаше доволен, аз също — плащаха ми на час. Седмица по-късно една от онези монети се появи отново. Само една. Преди това обаче, докато почиствах, след като той си бе отишъл у дома, в клетката се появи морско свинче. То не бе от лабораторията, не бях го виждал преди това, ето защо пътем към дома го отнесох в биологичната лаборатория. Там преброиха свинчетата си, не им липсваше нито едно, макар че с тях човек никога не може да бъде сигурен, затова го отнесох у дома да го поглезя. След като доларът се върна, Туич се разработи толкова много, че даже спря да се бръсне. Следващият път използва две морски свинчета от биолабораторията. Едното от тях ми се струваше ужасно познато, но не успях да го разгледам, защото той натисна бутона и двете изчезнаха. Когато десет дни по-късно едното свинче се върна, — не бе онова, което приличаше на моето, — Туич вече бе убеден, че бе сполучил. Тогава се появи отговорният за нашия факултет офицер от министерството на отбраната — някакъв полковник-сухар, който сам някога е бил професор по ботаника. Та този полковник ни закле и двамата да пазим тайната, въз основа на статуса ни на допуск до секретни материали. Той изглежда си мислеше, че е попаднал на най-важното откритие във военната област, откакто Цезар е въвел копиеносците. Идеята му бе, че можеш да пращаш дивизии напред или назад във времето — в битки, които си изгубил или би могъл да изгубиш и да спасиш положението. И врагът изобщо няма да разбере какво става. Беше си побъркан, разбира се… и не получи генералската звезда, за която се напъваше. Но грифът „Свърхсекретно“, който поставиха върху изследването, си остана и, доколкото знам, още си стои. Не съм чувал да са го снемали.
— Може и да има някакво военно приложение — възразих аз, — така ми се струва, ако може да се конструира така, че да прехвърля по някоя и друга дивизия. Не, почакай малко. Ясно къде е засечката. Винаги трябва да са чифт. Ще ти трябват две дивизии — едната да пътува напред, а другата — назад. Едната дивизия ще се изгуби изцяло… Предполагам, че ще е по-практично дивизията да си е предварително на мястото, когато трябва.
— Прав си по принцип, но доводите ти са погрешни. Няма нужда да използваш две дивизии или две морски свинчета или какъвто и да е чифт. Трябва просто масите да са равни. Можеш да използваш дивизия хора и купчина камъни, която тежи колкото тях. Ситуацията е въпрос на действие и противодействие, съгласно третия закон на Нютон. — Той отново зачерта с натопен в бирата пръст по масата. — Маса по скорост е равна на маса по скорост… основната формула на ракетната теория. В новата формула маса по време е равно на маса по време.
— Все още не виждам къде е трудността. Камъните са евтини.
— Използвай главата си, Дани. Можеш да нацелиш една ракета където си щеш. Но в каква посока се движи миналата седмица? Опитай се да кажеш. Просто опитай. Нямаш и най-малката представа коя маса отива напред и коя назад. Няма начин да насочиш машината.
Млъкнах. Нямаше да е никак приятно за един генерал да очаква подкрепление от свежа дивизия, а да получи вместо това купчина камъни. Нищо чудно, че онзи полковник не е станал бригаден генерал. Ала Чък продължи да говори:
— Третираш двете маси като пластините на кондензатор, като ги доведеш до еднакъв темпорален потенциал. Сетне ги изпразваш по крива, която е на практика вертикална. Шат! — една от тях поема към средата на следващата година, а другата — към миналото. Но никога не можеш да знаеш коя накъде. Но това не е най-лошото; лошото е, че не можеш да се върнеш.
— Ха? Че кой иска да се връща?
— А каква ще е ползата за науката, ако не можеш да се върнеш? Или за търговията? И в двата случая губиш, парите ти отиват на вятъра и вероятно никога не ще можеш да се върнеш там, където си започнал. Оставаш без всякаква техника, а повярвай ми — ще ти трябва техника и енергия. Ние получавахме енергия от реакторите Арко. Твърде скъпа… но това е вече друг въпрос.
— Можеш да се върнеш — настоях аз, — чрез Студено спане.
— Да, ако попаднеш в миналото. Но можеш да поемеш в обратната посока; човек никога не знае. И ако приемем, че се върнеш малко назад във времето — така, че вече да го има Студеното спане, сиреч не по-назад от войната. Но какъв е смисълът? Ако искаш да научиш нещо за 1980-а, ще питаш някого или ще разлистиш старите вестници и ще го намериш в тях. Виж, ако имаше начин да се попадне в миналото и да се фотографира разпъването на Христа… но няма. Не е възможно. Не само не можеш да се върнеш, но и на цялата Земя няма енергия за такова пътешествие. В тая работа действа и закон за инверсията.