За да се получи патент не е необходимо да представяш работещ модел, достатъчни са чертежите и описанията. Но имах нужда от добри модели, модели, които да работят перфектно и които могат да бъдат демонстрирани от когото и да е, защото тези модели трябваше да се продават сами; да демонстрират практичността си и очевидната икономичност на проектите за евентуалното им серийно производство, да докажат, че не само работят, но са и една изгодна инвестиция — Патентната служба е пълна с изобретения, които действат, но не струват и петак от търговска гледна точка.
Работата вървеше и бързо, и бавно; бързо, защото знаех точно какво правя, бавно — защото не разполагах с прилична работилница, както и с помощници. С нежелание бръкнах в скъпоценното си имане, за да наема някои машини, сетне работата потръгна по-леко. Работех от закуска до пълно изтощение, седем дни в седмицата, с изключение на един уикенд месечно с Джон и Джени в клуба на голите задници край Боулдър. До първи септември и двата модела функционираха сносно и бях готов да се заема с чертежите и описанията. Проектирах и дадох поръчка за изработката на красиви, напръскани с лак кожуси и за двата автомата, а видимите движещи се части пратих на никелиране; това бяха единствените неща, които дадох на външен изпълнител, свидеше ми се да плащам, но знаех, че е необходимо. Използвах максимално компоненти, налични по търговските каталози; не можех да проектирам машините инак, нито пък щяха да са изгодни от търговска гледна точка, след като пробиех. Никак не ми се нравеше обаче да харча пари, за да постигна приличен дизайн чрез допълнителни индивидуални поръчки.
Нямах време да се мотая много извън импровизираната си работилница, което също бе хубаво. Веднъж, докато купувах някакъв серводвигател, налетях на един тип, с когото бяхме познати от Калифорния. Той ме заговори и аз отвърнах, преди да съм се замислил.
— Ей, Дан! Дани Дейвис! Да не повярва човек, че ще те срещна тук. Мислех си, че си в Мохаве.
Ръкувахме се.
— Тук съм в кратка бизнес-командировка. Връщам се след няколко дни.
— Аз се връщам днес следобед. Ще звънна на Майлс да му кажа, че съм те срещнал.
Изглеждах обезпокоен, какъвто си и бях.
— Не го прави, моля те.
— Защо не? Двамата с Майлс не сте ли вече онези стари дружки, дето ще станат някой ден истински магнати?
— Ами… виж сега, Морт. Майлс не знае, че съм тук. Трябваше да съм в Албукерк по работа за компанията. Но долетях тук по една съвсем, ама съвсем лична работа. Схващаш ли? Няма нищо общо с фирмата. И не бих искал да обсъждам това с Майлс.
Той ме погледна многозначително.
— Женски проблеми?
— Ами… да.
— Омъжена ли е?
— Би могло да се каже и така.
Той ме ръгна в ребрата и ми намигна.
— Схванах. Старият Майлс си пада пуритан, нали? Добре, ще те покрия, някой ден и на теб може да ти се наложи да ме покриеш. Нея бива ли я?
Ще те покрия аз едно хубавичко с един токмак по главата, мизернико, рекох си. Морт бе долнопробен търговски пътник, който прекарваше повече време в съблазняване на сервитьорки, отколкото в грижа за клиентите си; освен това стоките, които продаваше, бяха долнокачествени като самия него — никога не отговаряха на спесификациите си.
Почерпих го обаче едно питие и го гостих с вълшебни приказки за „омъжената жена“, която измислих, и го изслушах, докато той на свой ред ме гощаваше с несъмнено също тъй въображаеми подвизи. Сетне го разкарах.
В един друг случай се опитах да почерпя д-р Туичъл, но не можах.
Седях до тезгяха в ресторантската част на една дрогерия на улица „Чампа“, когато зърнах лицето му в огледалото. Първият ми импулс бе да пропълзя под тезгяха и да се скрия.
Сетне се взех в ръце и осъзнах, че от всички хора на света през 1970-а от него най-малко трябваше да се страхувам. Нищо лошо не би могло се случи, защото нищо не се бе случило… искам да кажа „нищо не би се случило“. Не… тогава се отказах да намеря вярната формулировка, осъзнах, че ако пътуванията във времето някога се разпространят масово, ще се наложи в английската граматика да се добавят маса нови времена, за да се опишат рефлексивните ситуации — спрежения, които ще направят времената във френския литературен език и миналите времена в латинския да изглеждат фасулска работа.
Във всеки случай, в бъдеще, в минало или в каквото и да е друго време, Туичъл сега не ме тревожеше. Можех да се успокоя.