— Боже Всемогъщи! Кой е зъболекарят ви?
— А?
Той извади ръце от устата ми.
— Кой ги е правил? И как?
— А? Кое, зъбите ми ли? О, това е една експериментална работа, която правят в… Индия.
— И как я правят?
— Откъде да знам?
— Хм… почакайте една минутка. Трябва да щракна няколко снимки.
Той се заглавичка с рентгеновата си апаратура.
— О, не — възразих аз. — Само почистете онзи кътник, запълнете с нещо дупката и да си вървя.
— Но…
— Съжалявам, докторе. Но нямам никакво време.
Той изпълни онова, което му поръчах, но от време на време се спираше да разгледа зъбите ми. Платих му в брой и не съобщих името си. Мисля си, че можех да го оставя да си направи снимките, но прикриването вече се бе превърнало в мой рефлекс. Нямаше с нищо да пострадам, ако го бях оставил да ги заснеме. Нито пък това щеше да му е от полза, защото рентгеновите снимки нямаше как да му покажат по какъв начин се постига регенерацията, а и аз не бих могъл да му кажа.
Няма нищо по-добро от миналото време, за да си свърши човек работата. Докато се потях по шестнайсет часа на ден върху „Дан Чертожника“ и „Протей Пийт“, бях задействал още нещо. Анонимно, чрез офиса на Джон, наех частна детективска агенция да разрови миналото на Бел. Дадох им адреса, номера на шофьорската й книжка и модела на колата й (от воланите се снемат най-добри отпечатъци на пръсти) и им подсказах, че може би е била омъжена и преди и е вероятно да има досие в полицията. Наложи се да огранича строго бюджета си; не можех да си позволя чак такова разследване, за каквото сте чели в романите.
След като десет дни не ми изпратиха доклад, реших да пия една студена вода за паричките си. Но няколко дни по-късно в офиса на Джон пристигна въздебел плик.
Бел е била бая дейно момиче. Родена шест години преди обявената от нея дата, тя се бе омъжвала два пъти преди да навърши осемнайсет години. Единият път не се брои, защото мъжът вече бил женен; ако пък изобщо се е развела с втория, то агенцията не бе открила данни за това.
Оттам насетне се бе омъжвала най-малко четири пъти, като в единия от случаите се бе представила за „войнишка вдовица“. Развеждала се бе веднъж (тя е била в ролята на ответник по делото) и един от съпрузите и бе починал. Би трябвало да е все още „омъжена“ за останалите.
Полицейското й досие бе обемисто и интересно, но очевидно е била обвинена в престъпление само веднъж, в Небраска, и е била осъдена условно, без да лежи в затвора. Постъпката й била установена само по пръстови отпечатъци, тъй като тя сменила името си и се сдобила с нов номер на осигурителната си карта. От агенцията ме питаха дали да информират властите в Небраска.
Отговорих им да не си правят труда, тя бе изчезнала преди девет години, а и престъплението й се състоеше в подбуждане към измама в хазартна игра. Питах се как ли бих постъпил, ако ставаше дума за разпространение на наркотици? Необмислените решения носят усложненията в самата си същност.
Изостанах от графика с чертежите и преди да се усетя дойде октомври. Описанията ми бяха все още наполовина, а с исковете дори не бях започнал. Нещо по-лошо, не бях предприел нищо по организирането на сделката — така че да не пропадне. Не можех да го направя, преди да разполагам с напълно завършена работа, която да покажа. Нито пък имах време да установя необходимите делови връзки. Започнах да си мисля, че бях допуснал грешка, че не помолих д-р Туичъл да нагласи машината си на трийсет и две години, вместо на трийсет и една и няколко седмици; бях подценил времето, което щеше да ми е необходимо, и бях надценил собствените си способности.
Не бях показвал моите играчки на приятелите си — Сътънови, — не защото исках да ги крия, а защото не исках да се изприказват маса приказки и да чуя безполезни съвети, преди нещата да са завършени. Последната събота на септември трябваше да отида с тях в клуба. Тъй като бях закъснял с графика си и бях работил предишната вечер до късно, на сутринта мъчителният звън на будилника ме разбуди, за да се избръсна и да съм готов, когато дойдат. Спрях садистичната машинка и благодарих Богу, че през 2001-а се бяха избавили от такива ужасни уреди, сетне се изправих в състояние гроги и отидох до дрогерията на ъгъла, за да им телефонирам, че няма да мога да отида, защото трябва да работя.