— Гаврили ли са се с нея? — попита шерифът, макар че беше сигурен в отговора.
— Да. Казала на майка си, че са се редували и много я боляло. Докторите потвърдиха.
— Как са Карл Лий и Гуен?
— Направо съсипани. Струва ми се, че са в шок. Карл Лий не е продумал, откакто е тук.
Ози го увери, че ще пипне двамата негодници, и то много скоро, и когато ги хване, ще ги затвори на сигурно място. Братът подметна да ги вкарат в друг затвор — за тяхна безопасност.
На три мили извън Клантън Ози посочи една чакълеста алея и каза:
— Спри там.
Хейстингс сви от шосето и спря пред разнебитен фургон. Беше почти тъмно.
Ози извади палката си и заудря по предната врата.
— Отваряй, Бъмпъс!
Фургонът се разтресе и Бъмпъс хукна към банята, за да пусне в канала току-що запалена цигара с дрога.
— Отваряй, Бъмпъс! — заудря пак Ози. — Знам, че си тук. Отваряй или ще изкъртя вратата!
Бъмпъс открехна леко и Ози влезе.
— Слушай какво, Бъмпъс, всеки път, когато дойда тук, надушвам особена миризма и все чувам как пускаш водата в клозета. Хайде, обличай се. Имаме да вършим работа.
— Ка-каква?
— Ще ти обясня навън, където може да се диша. Обличай нещо и се размърдай.
— Ами ако не ща?
— Ако щеш. Утре ще се обадя на твоя гарант.
— Ей сегичка съм готов.
Ози се усмихна и се запъти към колата си. Боби Бъмпъс бе един от любимците му. След пускането му под гаранция от затвора преди две години той водеше сравнително порядъчен живот и само от време на време се изкушаваше да продаде набързо малко „трева“, за да припечели някой долар. Ози го дебнеше като ястреб и знаеше за тези далавери, а Бъмпъс пък знаеше, че Ози знае; затова обикновено с готовност услужваше на приятеля си, шерифът Ози Уолс. Планът бе да използват Бъмпъс, за да задържат Били Рей Коб за търговия с наркотици, но засега това щеше да се поотложи.
След няколко минути Бъмпъс се показа навън, като тъпчеше ризата в панталоните и си вдигаше ципа.
— Кого си тръгнал да търсиш? — попита той.
— Били Рей Коб.
— Лесна работа. Можеш да го намериш и без мен.
— Затваряй си устата и слушай. Смятаме, че днес следобед Коб се е забъркал в изнасилване. Двама бели са се гаврили с чернокожо момиченце и аз мисля, че Коб има пръст.
— Коб не е по тая част, шерифе. Той е по наркотиците, забрави ли?
— Затваряй си устата и слушай. Ще намериш Коб и ще останеш известно време с него. Преди пет минути са засекли пикапа му пред кръчмата на Хюи. Почерпи го една бира. Изкарайте един билярд, хвърлете зарове и каквото там ти мине през ума. Разбери какво е правил днес. С кого е бил. Къде е ходил. Ти го знаеш как обича да приказва, нали?
— Знам го.
— Обади се на дежурния, когато го намериш. Той ще ми предаде. Ще бъда наблизо до теб. Ясно?
— Дадено, шерифе. Лесна работа.
— Въпроси?
— Ъхъ. Нещо съм закъсал. Кой ще ми плати за това?
Ози му пъхна една двайсетачка в ръката и си тръгна.
Хейстингс подкара към заведението на Хюи, надолу покрай езерото.
— Сигурен ли си, че можеш да му се довериш? — попита Хейстингс.
— На кого?
— На тоя Бъмпъс.
— Разбира се, че мога. Откакто го пуснаха под гаранция, той доказа, че може да се разчита на него. Добро момче е, опитва се да върви в правия път през повечето време. Подкрепя местния шериф и ще направи всичко, което го помоля.
— Защо?
— Защото преди една година го хванах с десет унции марихуана. Беше навън от година, когато пипнах брат му с една унция и му казах, че ще го тикна в затвора за трийсет години. Започна да крещи и да прави сцени, цяла нощ ви в килията. На сутринта беше готов да говори. Каза, че доставчик му бил брат му Боби. Пуснах го да си върви и отидох при Боби. Почуках на вратата, отвътре се чу как пуска водата в клозета. Не дойде да отвори, затова избих вратата. Сварих го по долни гащи в банята, опитваше се да отвинти поплавъка на клозета. Наоколо бе потънало Е марихуана. Не знам колко беше изсипал, но повечето се връщаше обратно, защото водата преливаше. Толкова го уплаших, че подмокри гащите.
— Шегуваш се.
— Никак. Беше се опикал целият. Незабравима гледка — вцепенил се насреща ми с мокри гащи, в едната ръка държи поплавъка, в другата — дрогата, а помещението плува във вода, върната от канала.
— Ти какво направи?
— Заплаших го, че ще го пречукам.
— А той какво направи?
— Разрева се. Като малко дете. Занарежда за майчето си, за пандиза и за какво ли не. Обеща, че няма да се издъни втори път.
— Ти арестува ли го?
— Не. Нямах сили да го направя. Но се държах много гадно с него и го заплаших още няколко пъти. Наложих му изпитателен срок там, на място, в собствената му баня. Оттогава е песен да се работи с него.