Джора’х се чудеше по какъв начин да промени мнението му. Нямаше представа какво са направили кликиските роботи преди векове, за да прекратят войната. Какъв ли ключ бяха използвали? За пореден път прокле предшествениците си, че бяха цензурирали записите в Сагата за седемте слънца. Без това знание беше като осакатен.
Спомни си за успеха на адар Кори’нх, който беше разбил множество кълба при Кронха 3. Може би, ако припомнеше този факт, щеше да промени хода на преговорите. Той повиши глас, събра цялото си самочувствие.
— Вие нападнахте голям брой отломъчни колонии, но Слънчевият флот успя да унищожи доста от вашите бойни кълба. Този сблъсък носи само вреда и на двете раси.
— Видовете, които живеят на твърди планети, се размножават и се тикат навсякъде. Нищо не разбирате. Вашите конфликти само ни отклоняват от нашите истински врагове.
— Хората продължават да използват кликиски факли срещу вашите планети. Колко светове, колко от вас вече загинаха? Аз мога да ги накарам да престанат.
— Ние ще ги спрем. Ще ги унищожим. — Пратеникът се приближи към ръба на сферата си. — Преди много време помогнахме на кликиските роботи да унищожат създателите си. Това е правилният подход за всички конфликти. И след като така и така сме дошли на Илдира, ще е най-ефикасно да изтребим и вас.
4.
Джес Тамблин
Водно-перленият кораб на Джес Тамблин напусна Йон 12, където враждебните кликиски роботи бяха унищожили цяла скитническа база, и се понесе с пълна скорост през системата като течен снаряд. В себе си носеше повредения кораб и двамата му ранени пътници. Състоянието на Ческа беше особено тежко.
Джес се плъзна през водата и опита да погледне през илюминатора на „Водолей“. Вътре младият Нико Чан Тайлар се суетеше над Ческа, но не можеше да й окаже голяма помощ. Тя лежеше в безсъзнание на палубата. Беше получила множество наранявания, когато роботите свалиха „Водолей“. Двамата с Нико бяха оцелели по чудо.
През последните няколко часа младият пилот сякаш беше остарял с десет години. Въпреки изкълчената китка, пукнатите ребра и множеството драскотини той не се отделяше от Ческа. Самият Джес наблюдаваше отстрани и отчаяно жадуваше да я целуне и да я хване за ръката.
Беше му се наложило да се откаже от някои човешки стремежи, когато се съедини с венталите. Това беше единственият начин да оцелее. Не можеше да изгуби и Ческа! Венталите бяха част от него от доста време, но все още не можеше да проумее напълно тези могъщи същества. Джес им бе казал да открият най-близката скитническа база или в краен случай колония на Ханзата с медицински център. Уви, наоколо нямаше нищо подходящо.
Защо венталите не искаха да я спасят? Знаеше, че имат силата да го направят.
Преди години те бяха променили тялото му, бяха го превърнали в динамо, чието докосване бе способно да убие друг човек. Можеше да прави невероятни неща с новопридобитите си способности, дори да е сериозно оръжие във войната с хидрогите.
Но пък някои от най-простите действия му бяха отказани. Каква полза имаше от способностите си, след като не можеше да направи това, което желаеше най-силно? Копнееше да прегърне Ческа и да я избави от болката. А дори не можеше да избърше потта от челото й.
Промъкна се през люка на „Водолей“ и стъпи, целият мокър, на палубата. Около тялото му се появи бяло леко замъглено облекло, косата му се вееше като водорасли в морско течение. Нико го погледна; очите му бяха пълни с надежда. Джес наистина можеше да прави чудеса, но не и такова.
— Опитах се да я прегледам, Джес, но състоянието й е твърде тежко за медицинските ми познания. — Беше превързал наранената ръка към гърдите си. — В името на Пътеводната звезда, едвам успях да се оправя с изкълчената си ръка, а тя има сериозни вътрешни травми. Кръвоизлив, а вероятно и пробит дроб. И кой знае какво още?
Нико се опита да даде на Ческа стимуланти, за да премахне най-лошите ефекти на шока. Тя се закашля, от устата й избиха кървави мехурчета. Въпреки че корабът се носеше с невероятна скорост, Джес знаеше, че Ческа няма да оцелее, ако венталите не се намесят.
— Трябва да оживее, Нико. — Джес стоеше отстрани със свити юмруци, чувстваше се ужасно изолиран. Дори не можеше да я докосне! — Тя е… Говорителката на скитниците. — И двамата знаеха, че този аргумент е твърде незначителен на фона на любовта, която изпитваше към нея.
Венталите се обадиха в съзнанието му.
„Жената ще умре скоро“.
Джес се ядоса от спокойствието, с което го заявяваха.
— Спасете я.
„Някои неща не могат да бъдат променени“.
— А някои могат. — Гласът му избумтя в стените на „Водолей“ и Нико подскочи. — Ще й дам да пие венталска вода! Тогава ще навлезете в тъканите й и ще й помогнете.