Тя стигна до мястото, където ледът опираше във водата. От ръцете й изригна някаква сила, която сякаш усили гравитацията и раздвижи мощни водни течения.
Ледът зад краката й започна да се пропуква, но тя не му обърна внимание. Скоро парчето се откъсна и Карла мълчаливо започна да потъва. След секунди изчезна във вълните, без да издаде и звук. Около мястото се завъртя вихър от мехурчета и бяла пяна, после всичко утихна.
Рлинда се огледа за някой, който да обясни ставащото, и попита:
— А бе, тук често ли се случват такива работи?
6.
Кото Окая
След второто поражение на хидрогите на Терок доволният Кото Окая напусна гористата планета.
Беше изоставил минните си операции на Йон 12, за да помогне на терокците да възстановят селищата си. След това бе заминал на Оскивъл, за да проучи намерения хидрогски кораб, благодарение на който беше успял да изобрети новото оръжие.
Междувременно зевесетата бяха унищожили Рандеву и майка му беше изчезнала заедно с разпръснатите кланове. Кото знаеше, че тя може да се грижи за себе си, но му се щеше да знае къде е. Вероятно беше на някое безопасно място с Ческа Перони. Кото обичаше начина, по който говорителката Перони му се усмихваше, когато приложеше „скитническа гениалност“ при решаването на някой проблем. Определено щеше да е горда с последното му изобретение.
При последното нападение срещу Терок корабите му бяха разпръснали множество резонаторни мембрани, които нарушаваха вакуума в хидрогските бойни кълба. Вражеските кораби бяха унищожени. Кото собственоръчно бе успял да спаси цялата планета.
„Е, може би не собственоръчно“.
— Отблъснахме бойните кълба още преди появата на венталската комета — обърна се Кото към двете аналитични компита, КР и ГУ. Всъщност той непрекъснато си говореше сам, най-вече наум, но понякога изричаше и по нещо на глас. Двете компита, които жадуваха за знания, се стараеха да отговарят, доколкото могат.
— Кото Окая, ако венталската комета не беше дошла, имаше голяма вероятност да бъдем унищожени — отбеляза КР.
— Вече бяхме изстреляли последните си звънци — добави ГУ. По полимерното му тяло все още личаха следи от инцидента, при който компито бе нарушило налягането в изоставения хидрогски кораб. — Нямахме повече защитни средства.
— Не се оплаквам, че подкрепленията се появиха навреме. Просто ние свършихме основната работа, нали? Единствената ни грешка беше, че не взехме повече звънци. Но това е поправимо. Имаме нужда от огромни количества.
Преди да тръгне за Терок, Кото копира плановете и изпрати кораби към всяка скитническа фабрика, която можеше да произвежда звънци. Щом пристигнеше на Оскивъл, щеше да накара корабостроителницата на Дел Келъм да почне да ги бълва с хиляди. Скоро всички щяха да разполагат със защита срещу нападенията на хидрогите.
За разлика от майка си, Кото не беше политик, но възнамеряваше да изпрати чертежите и на Ханзейските колонии.
— Може би ако помогнем на Голямата гъска да отблъсне хидрогите, тя ще спре да се дърли с нас.
— Моля те, дефинирай „дърли“, Кото Окая — каза ГУ. Компитата обожаваха да учат, така че се наложи да им разясни.
— Значи смяташ, че ако помогнем на Теранския ханзейски съюз, той ще преустанови нападенията си срещу скитническите съоръжения? — попита КР.
— Според мен има логика. Няма защо да враждуваме. Но пък това не е от моята компетентност. Ще го оставя на професионалистите.
— Поредната главоблъсканица — каза ГУ.
— Да, главоблъсканица. — Кото нямаше търпение да се върне на Оскивъл и да продължи изследванията на хидрогския кораб. Вече бе измислил двадесетина нови теста и по-специално бе заинтригуван от транспорталната система. Затова остави двете компита да управляват и започна да си нахвърля записки и схеми…
Но когато наближиха пръстените на газовия гигант, не намериха и следа от корабостроителниците. Цялата планета изглеждаше изоставена.
— Ей? Къде сте? Нося добри новини. — Надяваше се, че съобщението му ще получи някакъв отговор. — Ехо?
Цялото съоръжение, леярни, докове, складове, жилищни райони, беше празно.
КР и ГУ продължиха да излъчват на обичайните честоти, които използваха скитниците.
— Може би хидрогите са ги унищожили — предположи ГУ.
— Не бъди песимист — отвърна Кото, но усети как в стомаха му натежава буца.
Не успя да открие и изоставения кораб, който се бе намирал доста далеч от станцията.