Робърт Силвърбърг
Време на промени
На Тери и Керъл Кар
1
Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си.
Това изявление е толкова странно, че направо крещи в лицето ми. Поглеждам го, изписано пред мен, с моя собствен почерк — тесни, високи разкривени букви върху грубата сивкава хартия — виждам името си и долавям ехото на мозъчните импулси, породили тези думи. Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си. Невероятно.
Землянинът Швайц би нарекъл това автобиография. Иначе казано равносметка за нечия същност и дела, написана от самия него. Подобна литературна форма е непозната в нашия свят — налага се да създам свой собствен разказвателен стил, защото не разполагам с предхождащи примери, от които да се уча. Но нямам друг избор. Засега все още съм сам — първият и единствен на тази планета, която е мой роден дом. В известен смисъл аз дадох началото на нов начин на живот, защо да не изградя и нов литературен стил. Често са ми казвали, че притежавам дарбата да боравя с думи.
И ето ме, седя в една дървена колиба сред Изгорените низини, пиша неприличия и се хваля с литературните си умения, докато смъртта се прокрадва към мен.
Аз съм Кинал Даривал.
Неприлично! Неприлично! Ето че дори на това малко късче хартия съумях да напиша „аз“ над двадесет пъти. А също, сякаш между другото вмъкнах и думи като: „мой“, „на мен“, „себе си“. Цял порой от безсрамни словосъчетания. АЗ, АЗ, АЗ, АЗ. Дори да бях изложил на показ мъжките си достойнства пред манеранската Каменна черква в Именния ден, пак нямаше да съгреша толкова, колкото сега. С мъка сдържам смеха си. Кинал Даривал отдаден на самотно грехопадение. Насред това тъжно и уединено място, той подклажда своето пробуждащо се его,подхвърляйки неприлични думички към горещия вятър, сякаш се надява, че подхванати от него те ще се изсипят като напоителен дъжд върху събратята му. А той реди едно след друго изречения в опростения синтаксис на безумието. Ако можеше, би ви стиснал за ръката, за да излее върху ви водопад от словесна мръсотия. И защо? Нима наистина е побъркан гордият Даривал? Може би неговият непокорен нрав се е сринал, под тежестта на разяждащите го съмнения? А от него самия е останала само една празна обвивка, седнала тук, в тази изоставена колиба, за да повтаря отново и отново налудничаво и неразбираемо съчетания като „аз“, „мой“, на мен", или да заплашва с откровения за тайнствата на собствената си душа.
Не. Именно аз — Даривал, съм здравомислещият, докато всички останали сте безумци и макар че тези думи звучат налудничаво, ще ги оставя така, както ги написах. Не съм лунатик, който изпитва удоволствие да залива обкръжаващия го свят с мърсотия. Аз преминах през времето на промени и се излекувах от безумието, което се е загнездило в обитателите на моя свят. Надявам се, с това което пиша да излекувам и вас, макар да знам, че вече сте поели към Изгорените низини за да ме убиете, заради моите надежди.
Така да бъде.
Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си.
2
Все още ме преследва кошмарът на традицията, срещу която аз въставам. Може вече започвате да осъзнавате, какво усилие е за мен да подреждам изреченията в този нов стил, да променям глаголите така, че да съответстват на конструкцията за първо лице. Пиша тези редове от десетина минути, но тялото ми вече е покрито с пот. Не горещата пот на изгарящия въздух около мен, а влажната, лепкава пот на умственото напрежение. Зная как трябва да се изразявам, но дори мускулите на собствената ми ръка се съпротивляват на волята ми, опитват се да подредят думите в традиционния начин.
„Този човек пише от десет минути и тялото му се покри с пот“, или „Този човек бе преминал през времето на промени и бе излекуван от безумието, загнездило се в обитателите на неговия свят.“ Съгласен съм, вероятно малкото, което успях да кажа до момента, можеше да се изрази и по този начин, без да се навреди някому. Но аз се вдигнах на борба срещу заличаващата личността граматика на моя свят и ако трябва, ще надвия съпротивата на собствените си мускули за да подредя словата си според моята настояща философия.
Зная, че колкото и да ме подвеждат тези отминали привички, онова, което искам да кажа ще си проправи път до вас, през завесата от думи. Бих могъл да напиша: „Аз съм Кинал Даривал и смятам да ви разкажа всичко за себе си“, или „Неговото име е Кинал Даривал и той смята да ви разкаже всичко за себе си“, но струва ми се, че няма съществена разлика. Защото и в двата случая, според вашите критерии, които възнамерявам да разруша, съдържанието на посланието, отправено до вас от Кинал Даривал е неприлично, отвратително и достойно за презрение.