— Говори се, че си бил принц на Сала — каза тя, изпъна се на леглото и разтвори крака. Без да отвърна нито дума аз я покрих с тялото си и проникнах в нея. Размерът на моя член я накара да изпищи едновременно от болка и удоволствие, тя завъртя така бясно таза си, че само след миг семето ми бликна. Бях разгневен от това и насочих гнева си към нея, дръпнах се назад и извиках:
— Кой ти каза да се движиш? Аз не бях готов за това! Не съм искал да мърдаш!
Тя избяга от стаята ми без да има време да се облече, ужасена по-скоро от моите неприличия, отколкото от гнева ми. Никога преди това не бях казвал „аз“ в присъствието на жена. Но в края на краищата, тя бе само една курва. Близо час се сапунисвах и търках яростно. В своята наивност се боях, че съдържателят ще ми потърси сметка задето съм я оскърбил, но той не каза нито дума. Дори в Глин, не е необходимо мъжът да е вежлив с курвите.
Постепенно осъзнах, че съм изпитал странно удоволствие, докато съм й крещял тези слова. Започнах да се отдавам на странни фантазии, в които си представях, че в леглото ми се е изтегнала гола едроцицеста мръсница, а аз се надвесвам над нея и повтарям: „Аз! Аз! Аз! Аз!“ Тези фантазии обикновено караха члена ми да се изправи. В началото сметнах, че ще е най-добре да потърся услугите на някой изповедник за да се отърва от мръсните мисли, но вместо това, на третата нощ поисках съдържателя да ми намери друга курва и с всяко полюшване на тялото си в нея шептях задъхано: „Аз! Аз! Аз!“
Ето така прекарвах изгнанието си в Глин, сред курви, алкохол и безделие. И когато най-сетне почувствах отегчение от всичко това, отправих се да търся своите глейнски роднини.
Майка ми е била дъщеря на първия септарх на Глин. Той бе умрял отдавна, а също и сина му и сега на трона седеше Труис — синът на неговия син и племенник на майка ми. Връзката ми се струваше твърде далечна за да търся някакво покровителство в моя братовчед-крал. Труис Глински вероятно щеше да погледне на въпроса не само от роднинска, но и от държавническа страна и вероятно щеше да откаже помощ на избягалия брат на първия септарх на Сала, вместо да си разваля отношенията със Стирон. Но имах леля, Ниол, по-малка сестра на майка ми, която често бе посещавала Сала докато мама бе още жива и като бебе ме притискаше с обич към гърдите си. Може би тя щеше да ми помогне?
Ниол бе избрала брак с равен по могъщество. Съпругът й бе маркиз на Хюиш, човек с огромно влияние в двора и също така притежател на най-богатата фактория в неговата провинция. Тук, в Глин, бе нещо съвсем естествено да се смесва политиката и търговията. Що се отнася до местните фактории, това са нещо като банки, но не съвсем. Те отпускат средства на занаятчии, търговци или индустриалци, но срещу умопомрачителни лихви, като винаги поемат ръководен дял в подобни начинания и по такъв начин разпространяват пипалата си в стотици организации, придобивайки невероятно влияние върху икономиката. В Сала, факториите бяха забранени още преди един век, но тук, в Глин те процъфтяват като второ правителство. Ненавиждах тази система, но предпочитах да съм част от нея, отколкото да гладувам.
Поразпитах в страноприемницата и ме ориентираха къде да намеря двореца на маркиза. Според местните представи, той представляваше импозантна структура от три взаимосвързани крила, пред които се ширеше гладко като огледало езеро. Дворецът се намираше в най-аристократичния квартал на града. Не направих никакъв опит да вляза незабавно, бях приготвил кратка бележка, в която съобщавах на маркиза, че неговият племенник Кинал, синът на септарха на Сала, се намира в Глейн и моли за удоволствието да бъде приет, очаквайки отговора в едикояси страноприемница. Върнах се в стаята и зачаках, а на третия ден съдържателят надникна в стаята и ми съобщи разтревожен, че имам посетител в ливреята на маркиза на Хюиш. Ниол бе изпратила кола за мен, откараха ме в двореца, който изглеждаше далеч по-пищен отвътре и тя ме посрещна в една просторна зала, облицована с огледала под такъв ъгъл, че да изглежда безкрайна.