Остаряла бе значително през последните шест или седем години, откакто се срещнахме последния път, но учудването ми от побелелите й коси и покритото с бръчки лице отстъпи пред нейната изненада от факта, че вече не бях дедето, което помнеше, а зрял мъж. Прегърнахме се по местен обичай, докосвайки пръстите си с пръсти, тя поднесе съболезнованията си за смъртта на баща ми и извинение, че не е могла да присъства на стироновата коронация. След това ме запита какво ме води в Глин, аз й обясних без да предизвиквам някаква изненада. Смятах ли да се установя за постоянно тук? Да, рекох. И как възнамерявам да се издържам? Като започна работа във факторията на мъжа й, обясних, ако разбира се ми предложат някаква служба. По нищо не личеше, че е намерила амбициите ми за неоснователни, единственото, от което се заинтересува е дали владея някакви особени умения, с които да ме препоръча на маркиза. Отвърнах, че съм изучавал законодателството на Сала (без да споменавам колко слаби са познанията ми в тази област) и бих могъл да съм от полза на онзи клон от факторията, който търгува с моята провинция. Също така добавих, че съм във вречена роднинска връзка със Сегворд Хелалам, Върховния съдия на манеранския град Порт и в това също мога да съм полезен на фирмата. Накрая подчертах, че съм млад, силен и нелишен от амбиции и съм готов да се поставя изцяло в служба на факторията за наша взаимна изгода. Очевидно, тези мои изявления се понравиха на леля ми и тя обеща да ми уреди среща с маркиза. Напуснах двореца изпълнен с оптимизъм за моето бъдеще.
След още няколко дни получих послание в страноприемницата, че съм поканен на среща в канцеларията на факторията. Човекът, с когото трябваше да се срещна, обаче, не беше маркизът, а някакъв служител на име Сисгар. Това беше лош признак. Сисгар се оказа човек плъзгав сякаш бе направен от масло, лицето му бе покрито с гъста брада, но липсата на вежди и голата глава му придаваха вид, като че ли е бил полиран. Той ме разпита набързо за досегашната ми подготовка и само след десетина въпроса определи, че нямам такава. Но въпреки това се държеше много вежливо и аз реших, че независимо от невежеството си ще получа служба благодарение на роднинската връзка с маркиза. Какво безумие! Вече си представях, как се издигам все по-нагоре в йерархията на факторията, когато изведнъж долових с половин ухо онова, което ми казваше Сисгар.
— Времената сега са тежки, както ваша чест вероятно се досеща. Жалко че се обръщате за помощ към нас в момент, когато се налага да променим своята политика. Не са малко предимствата, ако ви настаним на служба, но дваж повече ще бъдат проблемите. Маркизът би искал да знаете, че дълбоко цени желанието ви да работите при него и искрено се надява да ви приеме във фирмата, когато икономическата ситуация започне да се подобрява.
Той ме отпрати от канцеларията с многобройни поклони и любезни усмивки и аз се намерих на улицата още преди да осъзная какво ме е сполетяло. Отказваха да ми дадат какъвто и да е пост, дори на някой петостепенен чиновник в околните села! Възможно ли бе това? Почти бях готов да се втурна обратно при него и да извикам: „Трябва да има някаква грешка, срещу вас стои братовчедът на вашия на септарх, вие отказвате служба на племенника на маркиза!“ Но той знаеше всичко това не по-зле от мен и въпреки това ми бе затворил вратата. Когато позвъних на леля, за да изразя своето учудване, ми казаха, че е заминала да прекара зимата в Манеран.
16
Постепенно започнах да осъзнавам причините за случилото се. Моята леля бе разговаряла с маркиза, който от своя страна сигурно е обсъдил положението със септарха Труис и двамата са стигнали до извода, че ще нанесат оскърбление на Стирон, ако ме назначат на служба в Глин. Ето защо септархът е наредил на маркиза да ми откаже. В яда си намислих да поискам среща със самия Труис за да протестирам, но почти веднага осъзнах безсмислието на подобен жест. И тъй като, очевидно моята най-близка роднина Ниол беше напуснала Глин за да се отърве от мен, вероятно нямаше никаква надежда за успех. Бях съвсем сам в Глейн, без никакви перспективи, а зимата се задаваше.
Последвалите удари бяха още по-тежки.
Когато една сутрин влязох в глинската банка на Завета за да изтегля част от прехвърлените на мое име средства, научих, че всичките ми спестявания са били секвестирани по молба на Ковчежникът на Сала, който разследвал възможността за нелегално прехвърляне на капитали извън неговата провинция. След дълги спорове и ядно размахване на моя кралски паспорт най-сетне успях да изтегля достатъчно пари за седемдневна прехрана, но загубих всичко останало, защото нямах сили да потъвам във безкрайния водовъртеж от молби, подкупи и какви ли не още трикове, с които да ги освободя.