На следващия ден в страноприемницата ме посети дипломат от Сала, някакъв уродлив на вид подсекретар, който след ритуалните прикляквания и други признаци на уважение, ми напомни, че сватбата на брат ми е съвсем предстояща и аз трябва незабавно да се завърна, за да участвам в церемонията. Знаех добре, че върна ли се веднъж, вече никога не ще ми позволят да напусна Салаград и затова обясних, че ще бъда задържан в Глейн по важна работа и през следващия сезон. Помолих да предадат на брат ми — септарха, моето искрено съжаление. Подсекретарят изслуша всичко това с професионално достойнство, но за мен не бе трудно да забележа дивашката искра на удоволствие, която блесна под наложената вежлива маска. Търсиш си белята момче, ми казваше той, и аз с радост ще наблюдавам по-нататъшното развитие.
Четири дена по-късно съдържателят почука на вратата за да ми съобщи, че повече не мога да остана в страноприемницата, защото е бил анулиран паспорта ми и нямам право да пребивавам в Глин.
Това беше безумие. Кралски паспорт, какъвто притежавах, се даваше доживотно и важеше във всички провинции на Вилейда Бортан, освен по време на война, а в момента Сала и Глин не воюваха. Съдържателят само сви рамене на протестите ми, показа ми полицейското съобщение, с което му се нареждаше да прогони нелегално пребиваващия чуждоземец и ме посъветва да насоча протестите си към съответната служба на глинската правителствена канцелария, защото въпросът не е от неговата компетенция. Бързо прецених, че подаването на подобна молба няма да ми донесе никаква полза. Очевидно отнемането на паспорта не е случайно и нищо чудно, появя ли се в някоя гражданска служба, незабавно да бъда арестуван и прехвърлен през река Хюиш право в ръцете на Стирон.
Тъй като арестът бе най-вероятният следващ ход, започнах да мисля как да избегна правителствените агенти. За пръв път почувствах липсата на моите вречени брат и сестра, защото само към тях можех да се обърна за помощ и съвет. В целия Глин нямаше никой, на когото да кажа: „Този човек се страхува, той е в голяма опасност и моли за вашето съдействие“. Ала всички около мен се криеха зад дебелите стени на вековната традиция. В целия враждебен свят имаше само двама души, на които можех да се доверя, но и двамата бяха далеч. Трябваше сам да търся пътя към спасението.
Реших, че най-добре ще е да се скрия незабавно. Съдържателят ми даде няколко часа за да си събера багажа. Обръснах си брадата, замених своя кралски плащ за дрипите на друг наемател, на ръст почти като мен, скрих церемониалния си пръстен, после събрах останалите вещи в един вързоп, метнах го на рамо и излязох навън, куцукащ, с изкривено в гримаса лице. Не знам дали тази премяна измами когото беше необходимо, но никой не ме арестува и аз напуснах безпрепятствено Глейн под ситния, хладен дъждец, който скоро щеше да се превърне в сняг.
17
Зад пределите на северозападната градска порта (където ме отведоха краката) ме задмина тежкотоварен камион, чиито вериги шляпнаха в една дълбока локва и ме напоиха обилно. Спрях, за да изчистя дрипите си от калта, камионът също спря, шофьорът скочи от кабината и извика:
— Тук има съществена причина за извинение. Случилото се с теб не беше преднамерено.
Останах изумен от подобна вежливост и прогоних яда от лицето си. Очевидно шофьорът ме бе взел за някой немощен, прегърбен старец, когато видя кой стои пред него той избухна в гръмогласен смях. Не знаех какво да кажа. Докато мълчах объркано, той продължи:
— В кабината има място за още един пътник, ако имаш желание да последваш поканата.
Веднага си представих следната картина: ще ме закара до брега, там ще се кача на някой търговски кораб за Манеран и когато достигна тази богоизбрана тропическа страна ще се предам на милостта халумовия баща.
— Накъде пътуваш? — запитах аз.
— На запад, към планините.
Толкова по въпроса за Манеран. Въпреки това приех поканата. Шофьорът не ми предложи да подпишем договор за последствия от възможни инциденти, но реших да не обръщам внимание на подобна дреболия. Известно време пътувахме мълчаливо, бях се заслушал в равномерното потракване на веригите по заснежения път и си мислих за нарастващото разстояние между мен и грейлската полиция.