От време на време в селцето пристигаха вестници и обикаляха от ръка на река, докато ги прочетат всички, а сетне ги оставяха във винарната. Именно там ги четях, цяла папка изпокъсани и смачкани хартийки и така научих за най-важните събития през изминалата година. Разбрах, че брат ми Стирон се оженил, както бе уговорено предварително и сватбата е била придружена с типичната кралска пищност. От омазнената снимка ме гледаше неговото отслабнало от тревоги лице, редом с щастливата невеста, чийто черти не можех ясно да различа. Напрежението между Крел и Глин отново бе нараснало по повод риболовни права в пограничните брегови райони, няколко души бяха загинали при инцидента. Стана ми мъчно за генерал Кондорит, чийто охраняван участък бе чак на другия край на границата, така че отново бе изпуснал приятната възможност да постреля по враговете. Морско чудовище, змиеподобно и златолюспесто било забелязано в Шумарския залив от манерански риболовци, които се заклели в правдивостта на твърдението си пред Каменната черква. Първият септарх на Треиш, стар кръвожаден бандит, ако е истина онова, което говорят за него, беше абдикирал и се бе заселил в един божи храм в западните възвишения, недалеч от прохода Стройн, където изповядвал пътуващите за Манеран поклонници. Ето такива бяха новините. Никъде не се споменаваше и дума за мен. Може би Стирон бе изгубил желание да ме търси, за да ме върне в Сала.
Изглежда, моментът бе удобен за да напусна Глин.
Макар че горях от нетърпение да напусна този мразовит край, където ме бяха отритнали моите най-близки роднини, а чужди и непознати хора ме обикнаха, две неща ме задържаха. Първо, исках да остана при Стамуил за да му помогна с пролетната сеитба, в замяна на доброто му отношение към мен. От друга страна, не бих тръгнал неизповядан на такова опасно пътешествие. Всичко можеше да се случи, а не желаех за нищо на света душата ми да попадне при боговете непречистена от отровата. Тук, в селото си нямаха изповедник и разчитаха единствено на пътуващите изповедници, които минаваха от време на време. Ала през зимата тези скитници почти не се вясваха насам, така че обстоятелствата ме принудиха да остана неизповядан чак от миналото лято насам, когато в лагера се беше появил пътуващ изповедник. Изпитвах неутолима нужда.
В края на зимата, заедно с последния сняг се разрази невиждана буря, която покри всички дървета с плътен слой лед и почти веднага след това настъпи пролетното затопляне. Всичко започна да се топи. Клаек се оказа островче в океана от кал. През това хлъзгаво море до селото се добра с разнебитената си кола един изповедник, за да облекчи малко живота на фермерите. Настани се в прогнила барака на края на селото и когато след няколко дни опашката пред вратата му взе да намалява, аз се отправих за среща с него. Близо два часа изповядвах всичко натрупано в мен, като не му спестих и най-малката подробност. Разкрих му истината за себе си, описах възгледите си за роялизма, не пропуснах дори онези мрачни и потайни мисли, които таях в ъгълчетата на съзнанието си. Очевидно, товарът бе по-тежък, отколкото би могъл да понесе един селски изповедник и докато думите се нижеха от устата ми, той пуфтеше и тихо проклинаше, а накрая трепереше също като мен и почти не можеше да говори. Зачудих се, къде ли изливат натрупаната в тях горчилка изповедниците. Забранено им е да споделят с другите хора онова, което са научили по време на изповед, значи ли това, че има изповедници за изповедниците, слуги на слугите, пред които могат да се облекчават от онова, за което иначе трябва да мълчат? Просто не можех да разбера, как един изповедник може да носи в себе си подобно прекомерно бреме от печал, прехвърлено му от неговите клиенти понякога в продължение само на един ден.
След като пречистих душата си, не ми оставаше нищо друго, освен да чакам сеитбата, а до нея оставаше съвсем малко.В Глин сезонът на растеж е съвсем кратък, фермерите тук засяват семената почти веднага, след като зимните студове отслабят своята мразовита хватка, за да могат растенията да получат максимално от пролетното слънце. Стамуил изчака, за да се увери, че започналото затопляне няма да бъде последвано от някоя изненадваща снежна виелица, а сетне цялото семейство се отправи към мочурливото поле, за да засажда хлебни семена, лютичеви цветя и синеглобусчета.
Обичаят тук изискваше на полето да се работи без дрехи. Първата сутрин на сеитбата излязох навън и съгледах фермерите и техните семейства, всички до един съвършено голи, преметнали торбите със семена през рамо да крачат към полето — процесия от хилави крака, изпъкнали кореми, пресъхнали женски гърди и сбръчкани задници, сред които от време на време лъсваха гладките тела на младите. В първия миг помислих, че сънувам, огледах се и видях Стамуил и семейството му, които ми махаха с ръка, за да последвам примера им. После нарамиха чувалите със семена и потеглиха. Отзад подтичваха синовете им, а в къщата бяхме останали само аз и вречената сестра на дъщеря им, която се беше успала и тъкмо се надигаше. Девойката побърза да свали дрехите си, имаше сочно и привлекателно тяло, с малки, украсени с тъмни зърна гърди и стройни, мускулести бедра. Докато събличах дрехите си я попитах: