Първото пристанище, в което се отбихме, беше Кофалон, морската врата на Сала, където цели пет дни разтоварвахме и товарехме. За мен този престоя бе неприятна изненада. Отпърво мислех да обява, че съм болен и да се скрия в каютата, но после сметнах, че постъпката ми повече би подхождала на един страхливец и си казах, че един момък трябва непрестанно да се излага на рискове, ако иска да стане мъж. Ето защо дръзко и открито посещавах пристанищните кръчми, гонех курвите, пиех и кръстосвах навсякъде с другарите си, надявайки се, че времето и гъстата брада са променили достатъчно лицето ми и че никой не очаква, да срещне изчезналия брат на септарха Стирон в груби моряшки одежди и то из тази част на града. И очакванията ми се оправдаха, през целия престой останах незабелязан. От вестниците и като подслушвах разговорите научих всичко, което ме интересуваше за събитията в Сала през изминалата година и половина, откакто бях заминал. По всичко личеше, че Стирон ще се окаже добър септарх. Успял бе да се справи със трудностите през зимата, като бе закупил допълнително храна от Манеран при доста изгодни условия и сега перспективите изглеждаха далеч по-благоприятни. Данъчното бреме бе намалено. Хората се чувстваха по-уверени. Жената на Стирон му бе родила син, господарят Дарив, настоящ наследник на първия септарх, а на път бе и втори син. Що се отнася до брата на септарха, господарят Кинал, никой вече не го споменаваше, изглежда бе потънал в забрава, сякаш никога не е съществувал.
Надолу по брега спряхме на още няколко места в Сала и северен Манеран. Така най-сетне достигнахме голямото пристанище в юго-източния край на континента, свещения град и столица на провинцията, която носеше името на своята страна. Именно в Манеран животът ми започна отново.
20
Манеран е провинция, която се ползваше с благоразположението на боговете. Въздухът тук е топъл и мек, изпълнен през цялата година с ароматът на разцъфнали цветя. Зимата не стига толкова на юг и когато манеранци поискат да видят сняг, те се изкачват високо в планината и се дивят на странната бяла покривка, която навсякъде в страната се превръща във вода. Топлото море, което мие бреговете на Манеран от изток и юг предлага достатъчно храна за да се нахрани половината континент, а още толкова може да се налови на юго-запад в Шумарския залив. Войната рядко е засягала Манеран, защото земите на тази страна са защитени от висока планинска верига и водна преграда от обитателите на западните провинции, а на север между Манеран и Сала се носи пълноводната и буйна река Йън. Неведнъж сме се опитвали да нападнем Манеран през морето, но без особен успех, а и от край време най-страшният противник на Сала е бил Глин.
Божията благословия трябва да е засегнала и столицата, наречена Порт Манеран. Тя е разположена в естествено оформено пристанище, а местността е една от най-красивите на цялата планета. Заливът е издълбан дълбоко навътре в сушата, така че пристанището не се нужда е от никакви вълноломи и корабите хвърлят котва винаги в спокойни води. Това пристанище е важен фактор в просперитета на провинцията. То представлява свързващо звено между източните и западни провинции, защото почти никакви товари не могат да бъдат прекарани по суша, през Изгорените низини и тъй като планетата е бедна на естествени ресурси, въздушният транспорт няма почти никакво значение за нас. Ето защо корабите на деветте западни провинции плуват на изток през Шумарския пролив до пристанището на Манеран, а от своя страна манеранските кораби регулярно се отправят към западния бряг. Така стоките от запад, с помощта на манеранци достигат Сала, Глин и Крел, носейки огромни приходи на посредниците. Пристанището на Манеран е единственото място на нашия свят, където се срещат представители на всичките тринадесет провинции и само кук се се веят един до друг тринадесетте флага. Благодарение на тази активна търговия, в манеранската хазна се излива безкраен златен поток. В добавка, почвата във вътрешността на страната е изключително плодородна, чак до склоновете на Хюишторите, които на тази ширина не са покрити със сняг, с изключение на най-високите върхове. Манеранските ферми прибират по две до три реколти на година, а чрез прохода Стройн, Манеран се свързва с Мочурливите низини, откъдето доставя чудатите и скъпи плодове и подправки, които растат единствено по тези краища. И нищо чудно, че всички които обичат лукса и лекия живот се отправят да търсят препитание в Манеран.