И сякаш цялото това изобилие не е достатъчно, та манеранци са съумели да убедят останалите жители на планетата, че обитават най-свещената земя на Бортан, приумножавайки по този начин богатствата си за сметка на многобройни религиозни светини, които са като магнит за поклонниците. Човек би казал, че разположеният на западния бряг Треиш — мястото където са се заселили нашите прадеди и се е появил Заветът — е светиня, каквото втора няма по целия свят. Наистина, онези поклонници, които са прекалено бедни да поемат на юг се отправят към Треиш. Но Манеран е придобил славата на светинята на всички светини. Макар и най-млада от всички провинции, като изключим самооткъсналото се кралство Крел, с помощта на активна пропаганда и религиозно убеждение Манеран внуши на всички, че е свещена провинция. Няма ли в това ирония на съдбата, като се има пред вид, че манеранци са едни от най-неревностните почитатели на Завета сред всички жители на тринадесетте провинции. Горещият климат до такава степен е разтворил душите им, че за подобно отношение в Глин или Сала, щяха да бъдат изложени на всеобщо презрение. На всичко отгоре, тук се намира и Каменната черква, където от време на време посетителите стават свидетели на чудеса и където само преди седемстотин години боговете са се появили собственолично. Всеки жител на Бортан копнее детето му да бъде кръстено с истинското си име в Каменната черква на Именния ден. За този празник се събират хора от всички краища на континента, приумножавайки печалбите на местните хотелиери. Дори аз самият бях получил името си в Каменната черква.
21
Веднага след като хвърлихме котва в Манеран и докерите се заеха да разтоварват кораба, аз поисках да ми изплатят припечеленото и после поех към града. На изхода се забавих, за да получа пропуск от имиграционните власти.
— Колко време възнамерявате да останете? — запитаха ме и аз отвърнах, че ще остана не повече от три дни, но всъщност имах намерение да се заселя тук до края на живота си.
Досега бях посещавал Манеран два пъти. Първия път, за да бъда вречен с Халум, а втория, на Именния ден, когато навърших седем. Спомените ми от града бяха само пъстра картина от цветове и неясни форми — бледорозово, зелено и синьо, а също и черния мрак във вътрешността на Каменната черква. Докато се отдалечавах от пристанището, тези цветове ме засипваха от всички страни и заедно с тях пред очите ми изникваха неясни изображения от моето детство. Манеран не е издигнат от камък, по подобие на нашите северни градове, а от изкуствени строителни материали, боядисани в пастелни цветове, така че всяка стена грее в различен оттенък на радостта. Денят бе слънчев и всичко наоколо блестеше под ярката светлина, принуждавайки ме да прикривам очите си. Бях буквално изумен от сложната и разнообразна архитектура. Тук всяка сграда бе покрита с орнаменти, балконите бяха украсени с ковано желязо в най-различни форми, фантастични спирали, живописни арки, пищни щори, така че пред несвикналото око на северняка в първия миг се разгръща пъстра главозамайваща феерия, която постепенно се превръща в елегантна и грациозна картина. И навсякъде се виждат растения — от двете страни на улицата се издигат дървета, от прозорците се спускат пълзящи стебла, в градините цъфтят цветя, а дворовете отпред зеленеят от свежа трева. Общото впечатление е за вълнуваща смес от изящни архитектурни линии в съчетание с природна красота. Манеран е изумителен град, изтънчен, чувствен, упоителен, зрял.
Моите детски спомени не ме подготвиха за горещината. Градът бе обвит в мъгла от изпарения. Въздухът бе влажен и тежък. Имах чувството, че буквално мога да докосна топлината, мога да я сграбча в шепа и да я стисна. Горещината се спускаше отгоре и целият бях потопен в нея. Носех груба моряшка униформа, обичайната зимна премяна за един глински търговски кораб и след първите двеста крачки в топлото пролетно утро на Манеран изпитвах желанието да захвърля дрехите си и до продължа гол.