Още с влизането попитах за моята вречена сестра Халум.
— С Халум всичко е наред — увери ме той. — Макар вестта за твоята смърт да помрачи веселата й душа.
— И къде е тя сега?
— На разходка из Шумарския залив. Там, на един от островите имаме вила.
— Омъжи ли се? — запитах обхванат от страх.
— За съжаление, все още не.
— Има ли си някой?
— Не — повтори Сегворд. — Целомъдрието изглежда й е по вкуса. Кинал, надявам се, че като се върне ще поговориш с нея и ще я убедиш, че вече е време да помисли за брак. С всяка измината година шансовете за удачен избор намаляват.
— И кога ще се завърне от пътуването до острова?
— Всеки момент — отвърна Върховният съдия. — Колко ще е изненадана само да те срещне тук!
Запитах го за обстоятелствата на моята въображаема смърт. Отвърна, че преди около две години дотук достигнала вестта, че съм изгубил ума си и се скитам нейде из Глин, безпомощен и объркан. Сегворд се усмихваше, сякаш за да ми подскаже, че прекрасно разбира истинската причина, която ме е накарала да напусна Сала и че в мотивите ми няма и капчица безумие.
— Малко по-късно, — продължи той, — получихме съобщение, че господарят Стирон е изпратил по дирите ти агенти, за да те върнат у дома на лечение. Халум тогава ужасно се боеше за теб. И най-накрая, в края на това лято, един от министрите на брат ти съобщи, че си поел към Хюишторите в средата на зимата и си се изгубил сред снеговете и развихрилата се невиждана от много време насам виелица.
— И, доколкото се досещам, тялото на господаря Кинал не е било намерено през пролетното затопляне и е било оставено да почива сред снеговете на Хюишторите, вместо да бъде докарано в Сала и погребано със съответните церемонии?
— Нямаше съобщение за открито тяло.
— Е, нищо чудно тялото да се е спуснало с пролетните реки на юг, за да спре пред прага на Върховния съдия на Манеран.
Сегворд избухна в смях.
— Имаш доста здрав вид за един дух!
— По-скоро изморен.
— Какво се случи с теб в Глин?
— Студено посрещане, но не само от страна на времето.
Разказах му, за това как са си измили ръцете роднините на майка ми, за престоят в планината и за всичко останало. След като изслуша разказа ми, съдията се поинтересува от по-нататъшните ми планове. Отвърнах, че възнамерявам да си намеря подходящо занимание, да преуспея в него, а също да се оженя и да се установя тук, защото за мен Сала е затворена, а към Глин не изпитвах никакъв интерес. Сегворд кимна замислено. После отбеляза, че точно в този момент в неговата служба имало свободно чиновническо място. Заплащането не било кой знае какво, нито постът бил престижен и да се моли един принц от Сала да заеме подобен пост би било почти абсурдно, но все пак работата била интересна, предоставяла добри възможности за развитие и можела да се окаже трамплин към нещо по-добро, докато се адаптирам към живота в Манеран. И тъй като от самото начало имах намерение да моля за нещо подобно, рекох му, че с радост бих приел предложението и че не изпитвам никакви угризения по повод моя благороднически произход, защото за мен тези неща са вече минало.
— Това, което възнамерява да постигне този човек тук, — заявих аз, — ще зависи единствено от неговите достойнства, а не от връзките или положението в обществото.
Което си беше чисто самохвалство, защото дори да не се възползвах от кралското си потекло, със сигурност възнамерявах да разчитам на връзките си по линия на моята вречена сестра и къде тогава щяха да се проявят собствените ми качества?
23
Преследвачите с всеки изминат миг се приближават. Вчера, докато се разхождах през този район на Изгорените низини, недалеч от тук в южна посока попаднах на следи от машина, отпечатани дълбоко в червеникавия пясък. А тази сутрин, навъртайки се недалеч от мястото, където се събират птицерозите — привлечен може би от някакъв самоубийствен инстинкт? — чух грохот в небето и като вдигнах глава, видях високо над мен да прелита самолет на въоръжените сили на Сала. Подобни машини са изключителна рядкост тук. Самолетът се снижи, направи широк кръг — приличаше на гигантски птицерог — но аз се прикрих зад една купчина и струва ми се, останах незабелязан.